Психолог Таня Тодорова от центъра за психологическа помощ Психика.БГ ще отговаря на вашите въпроси в новинарски сайт Gramofona.com. Различните теми и казуси си приличат при повечето хора, затова ще публикуваме отговорите, решенията и препоръките без конкретни имена. Така всеки може открие нещо за себе си!

 

Ако искате индивидуална консултация, може да се свържете с психолог Таня Тодорова на номер 0878818851 или да я посетите на адрес: гр. Бургас, ул. Александровска 42

 

А въпросът, на който отговаря днес е: Защо изневеряваме, щом в 21-ви век хората се женят по любов?

 

Днес светът е различен! Хората се женят по любов! Дигиталният свят дава нови възможности, връзките са на база свобода на избора. За първи път можем да отделим секса за удоволствие от секса за възпроизводство. Въпреки това, хората продължават да си изневеряват. Изневярата е единственият грях, за който в Библията има две заповеди – едната срещу извършването ѝ и другата само при мисълта за нея. Изневярата съществува, откакто съществува брака и с времето доказва, че е много по-устойчива от него. Заради двойните стандарти, изневярата е акт, който се приема за нормален само при мъжете. Все още в девет страни убиват жени, заради прелюбодеяние. Мултикултурните различия дават различен поглед за аферите, но при всички случаи научаваме много неща за връзките си – какви са желанията ни, какво търсим и какво мислим, че искаме, какво заслужаваме, как обичаме и как ни обичат. Теми като любов, истина, вярност, ревност, чувство за собственост, лоялност, интимно предателство, болка, често дълбоко опустошителна, дискутирани в семейството могат да бъдат превенция за стабилизиране на партньорската връзка, въпреки дефицитите, които съществуват в нея. Диалогът за изневярата има смисъл, само тогава, когато се търсят мотивите, които я предизвикват.

 

„Изневярата се случва в добри бракове, в лоши бракове, че дори и когато е наказуема със смърт“ (Perel 2015).

 

Независимо от това, дали хората са сключили брак или партньорската двойка живее без такъв, моногамията е официалната норма, а изневярата е нелегалната такава. Тя винаги е била официално забранявана и скрито практикувана, знаем, че тя съществува, но всички сме съгласни, че не би трябвало да е така.

 

„Изневярата вероятно е симптом на връзка, която е поела по неправилен коловоз“ (Perel 2015).

 

Догматично и невярно изглежда днес твърдението, че „мъжът изневерява с тялото си, а жената с душата си“. Според Юнг, изневярата е изкривен образ на човешките отношения. Тя е обусловена от различна мотивация в поведението на двата пола. Има и друга теория, „че мъжете изневеряват от отегчение и страх от интимност, жените – от самота и глад за интимност“.

 

 

 

Какви са причините човек да изневерява?

 

Причините да изневериш могат да бъдат различни. Според Естер Перел, световно известен терапевт на двойки, най-често изневярата се използва като средство за себепознание и създаването на нова идентичност. Според нея, за съвременния човек не е достатъчно да бъде щастлив, той иска да бъде още и още по-щастлив и смята, че го заслужава и нищо не е в състояние да го спре, за да го постигне. Нестихващо е желанието на човек да иска всичко и веднага, да притежава все повече и повече.

Мотивите на някои афери са актове на съпротива, а други се случват, когато изобщо не оказваме съпротива. Преминаването на границата може да бъде обикновена забежка, но може да бъде и осъзнато дезертьорство. Много изневери са малки бунтове, причинени от скука, от желание за нещо ново или просто необходимост на човека да се увери, че все още е привлекателен и желан. Често липсата на комуникация в двойката, разбиране и приемане, охладняване и дистанциране, липса на емоционална близост и подкрепа, неудовлетвореност и липса на интимност са причини да потърсим връзка извън границите на семейството.

Обикновено изневярата има опустошителен ефект за много хора, тя е огромна травма, подобно на „малка смърт“. Чувството, че си предаден, унижен и лъган, усещането, че е нарушено доверието е трудно за преживяване. Интимното предателство се усеща, като дълбоко лично.

 

Изневерите са предателство, но те също могат да бъдат израз на копнеж и загуба. Колкото и парадоксално да звучи, щастливите хора също може да изневеряват.

 

„За тези търсачи изневярата е по-малко вероятно да бъде симптом за проблеми по-често бива описана, като разширяващо преживяване, което включва растеж, откривателство и трансформация“ (Perel 2015).

 

Изневярата винаги е жестока, егоистична и оскърбителна за предадения във връзката партньор. Но какво е означавала за другия? Необходимо е да изследваме, както болката на заменения партньор, така и субективното преживяване на аферата на изневерилия партньор. За единия във всички случаи е предателство, за другия може да бъде трансформиращо преживяване. Добре е да търсим и открием защо се е случила изневярата. Това е изключително важно, както за двойките, които избират да се разделят, така и за тези, които остават заедно, за да възстановят и рестартират отношенията си.

 

 

Често любовната история не успява да се превърне в житейска история и аферата се превръща в стабилизиращ фактор.

 

Много хора изневеряват, не да напуснат браковете си, а да останат в тях.

Анализаторът Ъруин Хирш твърди, че аферата е начин да отнеме напрежението от основната връзка, без да я унищожава. Третият човек действа, като опорна точка, която позволява да се поддържа баланса в двойката.

 

„Изневярата понякога осигурява емоционално пространство, което може да позволи на несъвършената любов, секс и семейни отношения да продължат във времето“.

 

В тази ситуация човек не е готов да прекрати нито брака, нито аферата си.

Съвършена връзка не съществува!

Във всички случаи е добре да не приемаме връзката си като даденост и да не търсим всичко в нея. Добре е да не преставаме да проявяваме любопитство към партньора си, да влагаме себе си с любов, търпение и разбиране, да търсим и намираме вътрешна мотивация да развиваме взаимоотношенията си с партньора си, както и да търсим, преоткриваме и надграждаме собствената си идентичност.