„Никога не сме го виждали в толкова добро състояние. Баща ми е сред нас само благодарение на лекарите от реанимацията на УМБАЛ Бургас. Нека всички да разберат, че това са специалисти, с които Бургас трябва да се гордее. Те нито за миг не се отказаха да се борят за живота му, със загриженост и внимание“, разказва Мила Неделчева от Айтос.

Тя е изключително благодарна на д-р Антон Григоров, д-р Даниела Люцканова и целия екип на Отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение в Бургаската болница. Казва, че баща й живее втори живот, след като е прекарал в отделението цял месец.

Макар и само на 54 години, Фоти Неделчев страда от хронични белодробни и сърдечни болести. Заради уврежданията на белия дроб се проследява при пулмолог и често постъпва в болница, а у дома се лекува с кислородотерапия.

„В началото на юни състоянието на баща ми отново се влоши. Приеха го в болницата в Айтос, макар че аз настоявах да отидем в Бургас. След няколко дни го изписаха, уж с подобрение. Но той вдигна температура, не можеше да диша. Беше посинял и неадекватен, затова по спешност го докарахме в УМБАЛ Бургас“, споделя дъщерята на Фоти Неделчев.

В реанимацията мъжът постъпва на косъм от смъртта – едва дишащ, неконтактен, неадекватен. Веднага е интубиран и включен на апаратна вентилация, която да замести адекватното спонтанно дишане. Борбата за живота му продължава близо месец, а лекарите признават, че случаят му е един от най-тежките, с които са се сблъсквали.

Използват се всички възможни средства за възстановяване на дишането и отвикването от апарата. Инвазивната вентилация се замества с неинвазивна.  Фоти спи с кислородна маска, през която уред подава въздух под налягане, за да подпомага дишането по време на сън.

След изписването се налага да го употребява и вкъщи, но въпреки това неудобство той се чувства много по-добре и може да се върне към нормалното си ежедневие. В отделението го обучават да се обслужва с апарата, да е уверен в себе си и да е спокоен, че животът му е подсигурен.

„Не помня откога не сме го виждали такъв. Благодаря на УМБАЛ Бургас, че направи и невъзможното за него. Тези лекари са хора с призвание, изключителни професионалисти и цялото ми семейство им е безкрайно признателно“, завършва разказа си Мила Неделчева.