Свикнали сме да приемаме хъркането по-скоро като неприятен проблем, и то за партньора на човека, който хърка. Но зад него може да се крие сериозна диагноза като сънната апнея. Това каза за Грамофона нюз началникът на УНГ-отделението в УМБАЛ-Бургас д-р Даниел Петков.
Той обяснява, че проблемът с хъркането може лесно да бъде решен чрез разширяване на дихателните пътища. „В повечето случаи става въпрос именно за стеснения, които се премахват оперативно и имаме много пациенти, които сме излекували в нашето отделение.
А сънната апнея е състояние, при което заради стеснени дихателни пътища и занижен мускулен тонус, дишането спира по време на сън. Диагнозата е много опасна. Хората с нелекувана сънна апнея спират да дишат многократно по време на сън. Това означава, че мозъкът и останалата част от тялото не си набавят достатъчно количество кислород. Коварното е, че сънната апнея много трудно може да се различи от уж невинното хъркане – не и без преглед при отоларинголог и специализирани изследвания“, уточнява бургаският лекар.
По думите му симптомите, които могат да сигнализират за скрита сънна апнея, са: хъркането, прекомерната дневна сънливост, хипертонията, покачването на тегло, пробужданията през нощта, прекомерното изпотяване по време на сън, среднощното ставане до тоалетна, сутрешното главоболие, сухотата в устата при събуждане. Има и други индикации – наглед нетипични, които могат да „издадат“ диагнозата. Например – раздразнителност, депресия, затруднена концентрация, намалено либидо и влошена работоспособност.
Д-р Петков допълва, че за жалост около 80-90 на сто от пациентите у нас остават недиагностицирани, а причината е, че изследванията, които могат да потвърдят апнеята, не се покриват от Здравната каса. „Цената на закъснялата диагноза обаче е много висока – инвалидизация и намалена работоспособност. Сънната апнея се установява с различни изследвания, сред които са проследяване с апарат по време на сън (полисомнография) и сънна ендоскопия, каквато извършваме и в нашето отделение.
Пациентът се приспива със специална упойка, чийто ефект напълно наподобява физиологичния сън. Лекарят оглежда с апарат горните и долните дихателни пътища, гърлото, носоглътката, за да установи дали има стеноза (стесняване), което пречи на дишането. Заснема се и видеозапис. Това изследване се прави само на три места в страната със сектори по медицина на съня – в София, в Пловдив и при нас“, допълва още опитният медик.
По думите на д-р Петков, ако се остави нелекувана, сънната апнея може да предизвика голям брой здравословни проблеми, включително да доведе и до смърт.
Снимка: Фрамар
