Николинка Георгиева е на 44 години от Бургас. Тя е пациентка на Отделението по ендокринология на УМБАЛ Бургас и не спира да се учудва на грижите и вниманието, полагани за нея. „Не съм вярвала, че у нас е възможно такова топло отношение и човещина, особено в държавна болница. Целият персонал на отделението е на много високо ниво и се грижи прекрасно за своите пациенти“, споделя Николинка.
Жената е пренасочена в УМБАЛ Бургас от частно лечебно заведение на 13 март т.г.. От известно време не се чувствала добре, кашляла, отпаднала. Откриват й едновременно пневмония и диабет. От Отделението по ендокринология, където лежи, всекидневно контролират кръвната й захар, за да не се стигне до усложнения. „Не знаех, че имам диабет. Вярно е, че съм с наднормено тегло, но не очаквах такава диагноза“, споделя Николинка. Налагат се и консултации със специалисти от Белодробната болница. „Заведоха ме с линейка на болницата, през цялото време имаше човек с мен“, разказва жената.
Още в първите дни на лечението й прави впечатление, че целият персонал на отделението е единен, поддържа прекрасни взаимоотношения помежду си, както и към болните. „Гледат ме, все едно съм тяхна племенница. Така се чувствам. Все едно съм някоя принцеса, а съм най-обикновен човек. Минават постоянно, гледат системите, питат как сме“, разказва жената. Отношението на лекари, сестри и санитари й направило такова голямо впечатление, че решила да се срещне с ръководството на болницата и лично да ги похвали. „Все търсим лошото и да критикуваме. А когато хората са добри, не ги поощряваме, затова аз искам всички да разберат колко прекрасни лекари, медицински сестри и санитари има тук в УМБАЛ Бургас“, завършва разказа си Николинка Георгиева.
Любопитна подробност от живота й е фактът, че дъщеря й Дияна Георгиева е неколкократна шампионка по борба и носителка на много медали и отличия. Семейството живее в „Меден рудник“ и развива собствен бизнес там.
