Д-р Иван Йотов е началник на Отделението по инфекциозни болести на УМБАЛ-Бургас. Какво си спомня от първите месеци на 2020 г и последващата пандемия от коронавирус? Интервю на Грамофона нюз

Д-р Йотов, как работите в Инфекциозното отделение година по-късно след първото извънредно положение в страната?

Работим пак по същия начин - много изморени, обаче много сигурни, защото в началото нямахме нищо. Почти нищо нямахме, нямахме дрехи, маски, не знаехме какво да правим. В „Бърза помощ“ бяха объркани, джипитата не преглеждаха. Само ние преглеждахме пациентите, беше пълен хаос.

Обаче постепенно се създаде ред и започнахме да работим по-добре. Но лошото е, че се уморихме, безкрайно много се уморихме. Никой от колегите не е напуснал, но много се разболяха, имаха и продължават да имат болни в семействата си.

Кой беше първият пациент, който постъпи с коронавирус и как се справяхте в първите дни?

На 16 март дойде при нас първият пациент. Това беше една жена от Карнобат, която е работила в Банско като готвач. Спомням си, че в началото само аз ходех при нея, преглеждах я, лекувах я. Повечето ги беше страх. Нямахме лекарства, нямаше алгоритми за лечение. То и сега няма.

Имаше разни лекарства, които бяха популяризирани, впоследствие се оказа, че не трябва да ги използваме. Разчиташ на усета и опита. И в момента няма алгоритъм, защото все още вирусът е много непознат. Едни се разболяват, други – не, едни умират, други - не. Наши приятели и колеги загинаха от вируса, без да имат придружаващи заболявания. Все още има много въпросителни.

 Освен пациенти с коронавирус, имате ли с други инфекциозни заболявания в момента?

Да, имаме. Те се лекуват в бившето Кожно отделение от колегите, които работят там, както и други колеги от болницата. Обслужването им не е на това ниво, на каквото трябва да бъде, защото макар и да ги консултираме, колегите не са инфекционисти и нямат нашия опит. Лекуваме пациенти с хепатити, с чревни инфекции. Сред тях има много деца, а колегите не са работили с деца. Но положението към момента е такова.

Вече се сблъскахте с коронавируса. Година по-късно продължава ли стресът, напрежението и умората?

Продължава умората. Стрес няма. Напрежение също вече няма кой знае какво, защото всички претръпнахме и няма за какво да се напрягаме. Де факто в Инфекциозно отделение, в това напрежение работим от началото на миналата година. Докато дойде коронавирусът два месеца имахме грип при децата, като отделението беше с по 40 човека и още тогава много се изморихме.

Имате ли липса на лекари, персонал или медикаменти към момента?

Имаме липса на персонал. В момента сме двама лекари със специалност, един педиатър,  един специализант пред специалност, когото вече броя за специалист и един лекар без специалност. Много, много голям недостиг имам на медицински сестри.