Въздушното замърсяване отнема близо две години от живота ни. Уврежда белите дробове, провокира кардиологични и ендокринни заболявания, улеснява вирусите, предизвиква психични разстройства, влияе на кожата и детското развитие.

Това е краткото обобщение на здравните рискове, предизвикани от мръсния въздух. Каква е връзката между въздушното замърсяване и споменатите групи заболявания обясниха водещи експерти в различни медицински дисциплини на семинара за журналисти "Въздух за здраве: Обединени в стремежа за чист въздух".

"Замърсителите на въздуха и конкретно фините прахови частици (ФПЧ) са тема от 1930 година, но у нас все още не се анализира съставът им", казва пулмологът д-р Александър Симидчиев.

Ако настоящите нива на замърсяване с фини прахови частици се запазят в глобален план населението по света ще загуби 12,8 млрд. години живот, твърди специалистът.

Въздушното замърсяване с частици скъсява живота ни с близо 2 години (1,8 год.); тютюнопушенето с година и 6 месеца; алкохолът и накротиците с 11 месеца;

замърсената вода и лошата хигиена със седем месеца;

пътните катастрофи с 4,5 месеца;

СПИН с 4 месеца;

маларията с 4 месеца;

туберкулозата с 3,5 месеца;

войните с 22 дни,това показва световна статистика за средната загуба на продължителност на живот, вследствие на вредни фактори, цитирана от д-р Симидчиев, председател на Сдружение "Въздух за здраве".

 

С цел да предизвика създаването на стратегия за борба със замърсителите на въздуха сдружението създава мрежи от лекари с различни специалности и студенти, търси комуникатори на проблема, който ни струва 12 000 човешки жертви годишно.

Източниците на замърсяване

Основен източник на емисии е горенето - изгарянето на гориво от превозните средства с двигатели с вътрешно горене, битовото отопление с твърдо гориво, изгарянето на отпадъци.

Замърсителите

Праховите частици са основен показател за качеството на въздуха, тъй като са най-често срещаният замърсител. Те са смес от твърди частици и капчици. Твърдите частици имат различна големина и колкото по-фини са, толкова по-големи щети нанасят, тъй като са способни да проникнат дори в плацентата и да увредят плода. Други замърсители са химични съединения като серен диоксид, озон, азотен диоксид и др. Най-опасни за здравето са фините прахови частици, озонът, азотният и серният диоксид.

Децата - най-големите губещи

"Детският организъм е по-чувствителен към въздушните замърсители заради по-високата дихателна честота и по-продължителното излагане на вредното им въздействие", казва педиатърът доц. д-р Рада Маркова.

Тя цитира изследвания, според които деца, живеещи в райони с по-висока концентрация на фини прахови частици, имат по-ниска белодробна функция. Това може да доведе до хронична белодробна болест и рак. Друг фактор са замърсените от въздуха полени, които са по-агресивни в провокирането на тежко протичащи алергии.

Ендокринните разрушители

По думите на ендокринолога доц. д-р Цветелина Тотомирова замърсяването на въздуха може да наруши хормоналния баланс чрез т.нар. ендокринни разрушители - това са химикали, които имитират, блокират или променят нормалната функция на хормоните. Какви са последствията - захарен диабет и метаболитни нарушения, нарушения във функциите на щитовидната жлеза, репродуктивни проблеми, затлъстяване, рак на щитовидната жлеза и гърдата.

Мръсният въздух - храна за вирусите

Замърсяването на въздуха увеличава уязвимостта на дихателната система към вирусите и удължава живота им. По думите инфекциониста проф. д-р Нина Янчева 17% от смъртните случаи при пневмония се дължат на замърсяването на въздуха. Тя цитира статистика, според която фините прахови частици се свързани 6% повишена честота на посещенията в спешните отделения и хоспитализации при грип. Други данни сочат връзка между повишените стойности на азотен диоксид и 3,1% повече смъртни случаи от коронавирус. Проф. Янчева посочи, че високите нива на замърсеност на въздуха са сред "виновниците" за антибиотичната резистентност.

Ако насоките на СЗО за качество на въздуха бъдат спазени до 2050 г., това ще доведе до 17% намаляване на увеличението на резистентните към антибиотици инфекции, което може да спаси 23% от хората, обречени да умрат, казва тя.

Ефектите върху кожата

Замърсеният въздух предизвиква хиперпигментация и преждевременно стареене на кожата, посочва дерматологът д-р Михаил Михайлов. Най-засегнати са жителите на градските райони, където известните замърсители могат да увредят ДНК и да причинят рак на кожата; да предизвикат възпаление с алергични прояви; да увредят клетките; да доведат до преждевременно стареене. Предпазването на кожата от вредите на замърсения въздух провокира ново направление в козметичната индустрия, което включва продукти, съдържащи антиоксиданти, овлажнители и защитни филтри.

Какви са решенията

Специалистите от "Въздух за здраве" подчертават необходимостта от национална стратегия за намаляване на вредните емисии. Кои са приоритетните мерки:

- подобряване на управлението на градските и индустриални системи за отпадъци;

- инвестиции във възобновяема енергия;

- оптимизирана енергийна ефективност на сградите;

- мерки за ограничаване на трафика, с приоритет на електрическия градски транспорт;

- пешеходни мрежи и безопасни велоалеи;

- нискоемисионни градски зони;

- повече паркове и места за отдих с възможност за спорт на открито.

 

Източник: OFFNews