Трудно работим, призна шефът на МБАЛ-Айтос

Д-р Паруш Парушев е директор на МБАЛ-Айтос. Специалността му е коремна хирургия. В края на месец септември в болницата заработи първото ковид отделение в областта, което е извън Бургас.  Каква е обстановката близо два месеца след разкриването му? Интервю на Грамофона нюз с д-р Парушев

Д-р Парушев, прекарахте трудни месеци в айтоската болница. Как протича лечението на ковид пациенти към днешна дата?

Засега всичко върви по утвърдените правила. На този етап пациентите се приемат и се изписват, за щастие здрави. Проблемът е, че персоналът започна да се разболява, излиза в болнични и нямаме никакъв резерв. Вече пренасочвам медицински сестри и санирати от другите отделения към ковид отделението. Те обаче също на са ръба на силите си. Основните трудности, които изпитваме, са от човешкия фактор – няма лекари, няма сестри.

С колко легла разполага отделението за ковид пациенти и кои са най-сериозните затруднения, които изпитвате в момента?

20 легла. Имаме затруднения относно липсата на лекарства. Въпреки  болния персонал, по някакъв начин успяваме да вържем двата края с лекари и медицински сестри, както се казва.

Трудно ли се работи при тези условия?

Трудно се работи от всяка една гледна точка. Имаме 20 души в ковид отделението и във всеки един момент трябва да им се подава кислород, което означава непрекъснато наблюдение на пациентите. Терапиите им са доста сериозни. Персоналът изпитва и допълните затруднения относно начина, по който е облечен - с костюмите, очилата и маските. Да, трудно е, много е трудно!

Как върви останалият процес на работа в другите отделения в айтоската болница?

Останалият процес на работа е почти на нула. Другите отделения почти не работят, а пациентите са стресирани. Като чуят, че в една болница има ковид отделение, те въобще не ходят, което води до влошаване на техните заболявания и пристигат в много тежко състояние.

Защо според Вас се получава така, че хората започват да пренебрегват заболяванията си и вече не искат да стъпват в болница?

Когато от сутрин до вечер се говори само затова, няма как да искаме пациентите да идват и да извършват профилактика.

Какво бихте посъветвал хората, как те по-лесно да превъзмогнат страховете си, да дойдат на лекар, за да бъдат след това адекватно лекувани?

В момента в лечебните заведения се поддържа стриктна хигиена и дезинфекция. Не би трябвало хората да се страхуват да посетят болнично или извънболнично лечебно заведение. Нужно е да спазват всички мерки, които се препоръчват за предпазване от коронавируса като лична хигиена, дистанция и маска.

Успявате ли да отделите ковид болните пациенти от другия поток?

Няма как различните пациенти да бъдат на 100 % отделени, защото знаете, че има безсимптомно протичащи заболявания и те са много чести. От друга страна голяма част от пациентите не желаят да афишират заболяването, не го съобщават, което е във вреда и на нас.

Самият Вие пазите ли повече, отколкото е необходимо?

Аз съм администратор. Като управител на лечебното заведение, имам сравнително по-малко контакти с болни и повече с персонал, за който обаче не мога да гарантирам, че е не е заразен. Всичко това, за което говорихме преди малко, се спазва и при мен. Слагам си маска, нося ръкавици, спазвам дистанция.

А притеснявате ли се заради високия брой заразени?

Няма за какво да се притеснявам. Ние ще живеем с това, Бог знае колко време. Ако се притесняваме - става това, което вече се случва  - откачане от въжето, скачане от прозорци.

Ако хората не умрат от ковид-умират от страх! Изглежда трябва да се живее с това заболяване. Ето, сега и ваксината излиза. Дали ще бъде ефикасна обаче не мога да кажа.

Какво е мнението Ви за ваксинирането?

Моята тясна специалност е коремна хирургия и за разлика от проф. Мутафчийски, който има същата специалност, не бих се наел да изказвам мнение то тази тема. Нямам квалификация да коментирам имунологията.

Колко от вашите медици са съгласни да се ваксинират?

В момента се правят спешни списъци, които обаче не мога да обобщя. Може би 50 % от тях ще го направят.

Преди време главната медицинска сестра в болницата се чудеше как да се справи с графика и настроението тогава беше тежко. Какво е сега то?

Главната медициснка сестра в момента е болна и е в изолация. Болна е и старшата сестра на вътрешно отделение. Имам още две сестри, които са болни. В този ред на мисли няма как настроението да е оптимистично.

Д-р Парушев, какво бихте казал в края на тази тежка за всички година?

Като всички хора много бих искал това заболяване по-скоро да изчезне. Рано или късно с общи усилия това ще се случи!

Снимка: БНР