В Бургаско няма статистика колко са хората с хемофилия. Няма и специализиран център, в който те да получават адекватна помощ. За това семействата са принудени да пътуват до Варна, за да получават необходимата медицинска грижа и така ценния протокол, с който се отпускат лекарствата им.

Наричат хемофилията кралската болест, защото през 19 век почти не е имало кралска фамилия в Европа, която да не е засегната от нея. Тя е генетично заболяване, при което е нарушено съсирването на кръвта. Човек се ражда така, а в 70% от случаите е наследствена.

Не така обаче е при 5-годишният Ейхат от Айтос. Той е от онези 30%, при които се смята, че хемофилията е вид мутация, защото е първият в семейството си със заболяването. „При нас запознанството с хемофилията беше много тежко. На годинка той получи мозъчен кръвоизлив. От Бургас ни препратиха във Варна, където има център и там ни помогнаха“, обясни бащата на Ейхан – Ергюл.

Сега малкият Ейхан трябва да приема три пъти в седмицата лекарства. Те се поставят венозно, което за малките е стрес. Асоциацията по хемофилия в България прави и специални лагери за децата и след 10-та си годинка те се научават сами да поставят лекарството. Когато го приемат кръвта им се съсирва нормално и те водят нормален начин на живот.

„Просто трябва да са по-предпазливи. Пазим го, кара колело с наколенки, внимаваме да не се удари“, разказва Ергюл. Най-възрастният бургазлия с хемофилия е 69-годишният Мишо Бобев.

Признава, че живее трудно със заболяването, защото един от страничните му ефекти е сковаването на ставите. Мишо е трудноподвижен и с години е бил безработен. „Като чуят, че си болен и не те искат. Всеки търси млади и здрави хора“, обяснява бургазлията.

Въпреки, че се движи трудно, Мишо дойде да подкрепи велошествието, което днес се организира в Бургас. То е част от националната кампания в подкрепа на хората с хемофилия. Това, което Мишо иска е да има специалисти в Бургас и да не му се налага да ходи до Варна постоянно.

Радва се, че за децата вече се измислят различни форми на спортуване. „Нас едно време ни караха да сме в покой. Не ни позволяваха да правим нищо. Хубаво е, че децата сега могат да се раздвижват с велосипедите, защото това не им позволява да се сковават като мен“, обясни още Мишо.