Тя и колегите са едни от най-натоварените медици в Бургаска област

Д-р Ростислава Кръстева е специалист по инфекциозни болести в Инфекциозно отделение на УМБАЛ-Бургас. Тя и колегите са едни от най-натоварените медици в Бургаска област предвид възникналата коронавирусна инфекция. Как се работи в условия на тежка пандемия и на какво се подложиха опитните лекари? Интервю на Грамофона.нюз

Д-р Кръстева, как се отрази коронакризата на работата на Инфекциозното отделение от месец март досега?

Мисля, че всички вече го знаят. Това не е само при нас. Това се случва в цялата страна и не само в инфекциозните отделения. Но докато при другите звена натоварването започна сега от есента, при нас наистина е не от март, а от януари тази година.

Януари имаше много сериозно изпитание със сезонния грип, до февруари бяхме пълни с такива случаи, което налагаше пълна мобилизация на екипите. След това дойде коронавирусът. Огромна умора, изтощение, болни колеги, загубили живота си колеги. Недостиг на медицински персонал, особено на медицински сестри. Нашите сестри са ужасно изтощени и аз им съчувствам безкрайно, защото са подложени на невероятен стрес и свръхнапрегнат труд. Това е резултатът от тази криза!

От средата на месец октомври в инфекциозното отделение на Бургас се приемат пациенти само с коронавирус. Колко легла са разкрити до момента и запълнени ли са те?

Само да уточним, че в Инфекциозното отделение на УМБАЛ-Бургас приемаме пациенти не само с коронавирус, но и с други инфекциозни заболявания. Да, преди няколко месеца имаше идея инфекциозното отделение да се трансформира и да обгрижва само КОВИД-пациенти. Другите инфекциозни заболявания обаче не са престанали да съществуват, много пациенти имат нужда от нашата помощ и няма къде да отидат.

Летните инфекции, болестите, пренасяни от кърлежи, менингити, хепатитите – всички тези заболявания също имат нужда от нашата намеса.

Затова се взе решение цялата база на Инфекциозното отделение да бъде използвана за пациенти с коронавирус, а общите инфекциозни заболявания да се лекуват в базата на Кожно отделение, което се намира точно под нас. Има и колега-инфекционист, който е ангажиран изцяло с тези заболявания и не обслужва КОВИД-болни, за да не се смесват потоците.

През ноември започна поетапното разкриване на други КОВИД-звена, в терапевтичния корпус на болницата. Пет отделения освен нас вече лекуват КОВИД. До този момент леглата са 160, без да броим реанимационните.

Пациентите се лекуват по алгоритми и гайдлайни на световните научни общности и колегите ни от други специалности преминаха обучение. Те се справят доста добре, макар и да не са инфекционисти. Във всеки момент, когато имат нужда от консултация, могат да ни се обадят и ние я правим, но не се е налагало често. При нас леглата са пълни постоянно. В момента, в който изпишем пациент, настаняваме друг.

Уморени ли са вече специалистите?

Безкрайно са уморени.

Колко инфекционисти работят в момента и от кога не са почивали?

В нашето отделение сме двама специалисти по инфекциозни болести и двама специализанти, които работим само с коронавирусни пациенти. Едната трябваше да ходи на обучение във Варна, свързано със специализацията и го отложи, само и само да остане в отделението и да ни помага.

Дойде и още една колежка, д-р Дарин Осман, която беше първата доброволка в отделението и й хареса при нас. Успяхме да починем по няколко дни през лятото, когато нямаше такъв натиск. Взехме си по 5 дни отпуск и това беше. Когато има болни колеги, се налага да оставаме повече от 24 часа в отделението, защото трябва да поемем следващата смяна. Случвало се е.

Успяха ли лекарите от отделението да се опазят от коронавирусната инфекция?

Една част от персонала не успя да се опази. Лично моето мнение е, че те не са се заразили в отделението и трябва да се подчертае това. Градски транспорт, големи магазини, молове, хора на тълпи – рискът там е в пъти по-висок, отколкото в отделението. Имаме сериозни защитни облекла и маски от висок клас, постоянно се дезинфекцира всичко. Част от нас се разболяха от други заболявания, хора сме все пак и умората си казва думата.

Имате ли недостиг на лекарства и предпазни средства в отделението?

Не мога да скрия, че сме изпадали в ситуации на недостиг. Много бихме искали да разчитаме на това, че когато ни потрябва даден медикамент, можем да разполагаме с него веднага, а не да го търсим тепърва. Във всички ситуации на недостиг сме информирали ръководството на болницата и то веднага е предприемало мерки да ни снабди с необходимото. Проблемът с липси на определени медикаменти по складовете  е национален, не само за нашата болница или град.

Кои са най-тежките случаи на пациенти с Ковид-19?

Много тежки случаи имахме от март месец досега. За съжаление една част от тях не успяха да се преборят с вируса, въпреки нашите огромни усилия, използване на всички познати схеми на лечение и медикаменти.

За всеки пациент ни е мъчно и всеки пациент преживяваме. Много е тежко и опустошаващо за един лекар да загуби пациент, защото знаеш, че си направил всичко, което е по силите ти.

Чувстваш се безсилен, а чувството на безсилие е сломяващо. Още по-мъчно е, когато после четем във Фейсбук упреци, приказки и откровени лъжи. Във фейсбук всички разбират от медицина. Може би ако се смирим, помълчим и всеки се вгледа в себе си, много по-лесно ще преминем през това изпитание. Не мога да не кажа обаче, че имаме и голяма подкрепа – от пациенти, от близки, от непознати хора. Но те не пишат във фейсбук.

Има ли недостиг на персонал в отделението?

Недостигът на персонал е национален и европейски проблем. Ние не сме изключение от него. Имаме недостиг, особено на медицински сестри.

Снимки: Личен архив, д-р Ростислава Кръстева