България има най-висока смъртност от тотално резистентни на антибиотици бактерии – ешерихия коли и клебсиела пневмония, показват данни от публикация в списание „Лансет“ от октомври 2022 г.
„Проучването сочи, че средно 7,29 на 100 000 души умират от резистентна на антибиотици ешерихия коли, а 4,59 на 100 000 души са смъртните случаи от резистентна клебсиела пневмония“, съобщи заместник-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски по повод Световната седмица за информираност за антимикробната резистентност (AMР) на Световната здравна организация(СЗО), която се провежда от 18 до 24 ноември.
Кампанията се фокусира върху спешните действия, необходими за спиране на антимикробната резистентност (AMР) под мотото „Да предотвратим антимикробната резистентност заедно!“.
AMР възниква, когато вследствие на прекомерната и необоснована употреба на антибиотици. Бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите стават неподатливи на антимикробни лекарства. Когато антибиотиците (които се използват за лечение на бактериални инфекции) и други антимикробни средства станат неефективни, инфекциите стават трудни или невъзможни за лечение, увеличавайки риска от разпространение на болестта, тежко протичане и смърт.
Проблемът с прекомерната употреба на антибиотици, която води до антимикробна резистентност, е изключително сериозен в извънболничната помощ – обясни доц. Михаил Околийски - У нас съществува лошата практика да се предписват безогледно антибиотици. Хората също имат възможност безпрепятствено да си ги купуват и употребяват – дори в коктейли от 2-3 антибиотика, при положение че антибиотиците не действат на вируси. Този проблем стана особено видим по време на пандемията от COVID-19, когато за това вирусно заболяване масово се изписваха антибиотици, особено един от групата на макролидите. Това доведе до още по-голяма антимикробна резистентност.
AMР е причина за почти пет милиона човешки смъртни случая само от бактериални инфекции всяка година. Високата смъртност и лошото състояние на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в нови антимикробни средства, предизвика СЗО да подчертае AMР като една от 10-те най-големи глобални заплахи за общественото здраве, пред които е изправено човечеството.
Основният двигател на AMР – който заплашва хората, животните, растенията и околната среда – е злоупотребата и прекомерната употреба на антимикробни средства, както за човешкото здраве, така и в производството на храни. За насочване на спешните действия, които са необходими, много държави са разработили многосекторни национални планове за действие (НПД) за AMР.
Наскоро публикуваните данни от годишното проучване за самооценка на страните за проследяване на AMР, което наблюдава изпълнението на националните планове на държавите, показват, че докато 93% от държавите са създали НПД за АМР и 68% прилагат някои елементи от своите планове, само 27% от страните имат оценени и бюджетирани НПД, включително рамка за мониторинг и оценка, и само 11% от държавите са предвидили финансови разпоредби за подкрепа на НПД срещу АМР в националния си бюджет.
Съществува спешна необходимост от укрепване на управлението и ръководството на AMР в държавите, както и от допълнителна финансова и техническа подкрепа за страните за разработване, приоритизиране, прилагане и наблюдение на техните НПД.
За съжаление, в България обаче все още не е приета разработената още през 2019 г. Национална програма за рационална употреба на антибиотиците и надзор на антимикробната резистентност. В момента Програмата е внесена в Министерски съвет и се очаква да бъде приета до края на 2023 г.
За да подобри употребата на антимикробни средства при хората в световен мащаб, СЗО разработи книгата „Достъп, наблюдение, резервиране“ (AWaRe). Публикацията съдържа базирани на доказателства насоки за оптималното лечение на над 30 често срещани инфекции, включително и такива, при които не са необходими антибиотици. СЗО продължава да работи с различните държави за адаптирането на книгата към националните нужди.
Световната седмица за осведоменост за АМР с мото: „Да предотвратим антимикробната резистентност заедно!“, насърчава съвместни действия на лидери и общности в различни сектори, които работят за запазване на антимикробните средства и защита на здравето на хората, животните, растенията и околната среда.
Тази важна тема ще бъде ключов фокус на срещата на високо ниво на Общото събрание на ООН посветено на АМР през септември 2024 г., на която държавите ще бъдат призовани да поемат смели ангажименти за справяне с АМР и да работят за постигане на международно договорени цели и бързи действия.
Източник: https://offnews.bg/
