През изминалата седмица учени в Китай оповестиха за първото бебе в азиатската държава, родено след трансплантация на матка от жив донор. Български лекари по репродуктивна медицина поискаха законодателна промяна, която да позволи операцията и у нас.

Първото бебе в света родено след трансплантация на матка идва на бял свят през септември 2014 г. в Швеция. Момченцето се ражда няколко седмици преждевременно с тегло малко под 2 килограма. Майката е в средата на 30-те и забременява около година след трансплантация от жив донор на 61 години.

„Тя беше близка на семейството, тъй като с майката не бяха съвместими. Решихме, че донор ще стане приятелка и беше успешно”, обясни проф. Милан Миленкович от Гьотеборгски университет.

Професор Миленкович е част от екипа на проф. Матс Бранстрьом  от университета Гьотеборг в Швеция, извършил първата успешна трансплантация на матка, довела до раждането на здраво бебе.  Професор Миленкович пристигна у на по покана на болница "Надежда" на форум, събрал учени от цял свят.

 „Аз вярвам абсолютно в тази процедура. Дори бих казал, че тя изобщо не  е сложна. Ние отдавна като екип се готвим за нея. Мисля, че можем да я направим съвсем спокойно. Единственото, което в момента ни спира е чисто законовата пречка”, заяви д-р Георги Стаменов, специалист по репродуктивна медицина.

Няма данни колко са българките, които биха искали да станат майки, но нямат матка – по рождение или заради заболяване. Лидия Чорбанова е изправена пред изпитанието, когато е съвсем млада, след открито онкологично заболяване.

„Тогава предприехме тази стъпка със съпруга ми, която да съхрани живота ми. И така се оказах пред възможността да нямам собствено генетично дете”, разказва Лидия Чорбанова.

Проектът на проф. Бранстрьом  за трансплантация на матка от жив донор започва през 99-та година. След множество клинични изпитвания и над 40 научни публикации 9 жени са трансплантирани от жив донор, при 7 операцията е успешна, а 6 от тях успяват да родят.

„Имаме критерии за донора – не повече от 4 години в менопауза и вторият ни критерий е не повече от едно Цезарово сечение. Задължително е да имат поне едно живородено бебе. Най-добрият донор е в репродуктивна възраст - между 30 и 40, но е много важно донорите да са приключили репродуктивните си функции”, обясни проф. Милан Миленкович.

Лекарите препоръчват на жените с този проблем да замразят яйцеклетки или ембриони преди да навършат 35 години. Преди пациентката да бъде трансплантирана, специалистите правят ин витро оплождане. Тази стъпка е задължителна, за да са сигурни, че ембрионът се развива нормално. Естествено зачеване е невъзможно.

„Ние трансплантираме само матка без фалопиеви тръби. Ако направим операцията с фалопиеви тръби, възниква по-голям риск от извънматочна бременност на по-късен етап и би затруднило протичането на операцията”, казва проф. Милан Миленкович.

Пациентката живее с органа докато роди най-много две деца. След това лекарите препоръчват нова операция за премахването му.

„Приели сме, че реципиентът може да има максимум 2 деца, защото ако не премахнем матката, след това пациентката трябва да продължи да приема лекарства за потискане на имунната система и може да предизвика  риск от рак, диабет или инфекции. Но когато имаме трансплантация между еднояйчни близначки, какъвто беше случаят в Сърбия, този човек може да продължи да живее с матката до края на живота си, защото няма нужда да потиска имунната система”, поясни проф. Милан Миленкович.

 

Източник: bTV

Снимка: Ezine.bg