Представете си, че някъде близо до вас през цялата година идват туристи от Португалия, Испания, Франция, прибалтийските републики, от германия, Швейцария, Холандия, Белгия, от арабския свят и чак от Индия.

Бихте ли определили това място като важен туристически обект? Всъщност какво значение има кой как определя това място, щом в него винаги има гости от къде ли не…

Важното е съвсем друго. За собствениците на семеен хотел „Звезда“ в Съдиево, близо до Айтос е най-важно това, че посрещнатите от тях  гости от чужбина се завръщат, защото са запомнили с добро почивката си тук.

А как иначе. Не че някой е тръгнал да прави подобна статистика, но изобщо няма да е пресилено да се каже, че малкият хотел е всъщност най-посещаваният обект от чуждестранни туристи в община Айтос…

Моля??? Казвате, че това ви звучи пресилено. Ами, добре…тогава нека ви разкажа за пътешествениците, които са тръгнали по света, за да търсят приключения и са намерили такова точно тук…в семеен хотел „Звезда“

Като онези гости от Холандия, които идват три поредни години точно тук. Баща, син и чичо със семеен бизнес в Ниската земя. Бащата, синът и чичото имат  куриерска фирма с общо дванадесет служители и са толкова натоварени с работа, че могат да си позволят да отсъстват едновременно само няколко дни в годината. И през този съвсем кратък отрязък от време тримата се грабват и от всички неограничени възможности по цял свят те избират да почиват не къде да е, а точно тук. В световнонеизвестното селце Съдиево, край Айтос в малкия хотел „Звезда“.

Чули от приятели за това място, единият от шефовете дошъл, видял, харесал и …ето ви на вас една мини холандска инвазия.

Тримата са ловци и домакините им организират  „дребен“ лов на фазани, патици, после на втория ден  „едър“ лов …а това е истинско приключение за подредените и организирани холандци, които са запленени не само от природата, но и от гостоприемството. Те признават, че никога и никъде не са опитвали нещо подобно на невероятно вкусната капама със заек, която им сервират в хотел „Звезда“.  Има ли смисъл да ви обясняваме, че си облизват пръстите. Достатъчно е да ви кажем, че нидерландците всеки път опитват всичко възможно от кухнята на хотела, но държат много да похапнат пак от любимото си вече ястие „заек капама“, а вторият им фаворит е „гювеч от диво свинско“.

Така че много е възможно докато вие четете тази история, някъде далече, в  една куриерска фирма край Ротердам, да стоят трима мъже и да обясняват на своите колеги за онези ястия „пръстите си да оближеш“ , „да забравиш всички диети“ , а колегите им да примляскват мъчително…

Собствениците на хотел „Звезда“ имат съвсем простичка фирмена стратегия. Предлагат на гостите си нещо съвсем просто…Българско гостоприемство, отношение, уважение  и кухня, разбира се.

Вие кога за последно сте похапвали „заек капама“.

За гостите ловци е невероятно удоволствие да хапнат пресен черен дроб от улова. Пак по стара българска рецепта.

Доста сериозна група са посетителите от Малта. Идват за лов на бекаси из Странджа, но ако условията не позволяват това, се отправят към Съдиево, където домакините им уреждат лов на фазани и кеклици във своето стопанство. И така няколко пъти вече.

Единият от гостите притежава може една водещата във света компании за производство на приклади, ръчна изработка  за всякакви видове оръжие. Друг от малтийците притежава компания за фойерверки и организира заря за клиенти от голям калибър. По време на едно от гостуванията си разказал, че бившият либийски лидер Маумар Кадафи му бил поръчал заря за 2 млн. евро. Защо ви разказвам това ли? Защото така ще ви стане ясно, че тези малтийци имат неограничени възможности и са ходили къде ли не по света. Ловували са всякакви представители на животински свят и трудно някое ловно стопанство би могло да ги впечатли с нещо. Но….в хотел „Звезда“ ги карат да ахнат…в случая не с лова, а с трапезата, която им подготвят.

Собствениците на комплекса споделят, че когато седнат на отрупаната маса, където главен герой е печеното прасенце, пълнено с двеста сърми, а домашното вино се лее като река, ами гостите от Малта достигат до онова състояние, в което човек може да забрави от къде е дошъл и накъде отива, но знае само, че иска да остане тук, колкото се може по-дълго време. Нали нямате нищо против да го изпиша отново…Печено прасенце, пълнено с двеста сърми…

В резултат на всичко това днес някъде в Малта едни мъже с блеснали от възторг очи разказват на своите колеги и приятели за това местенце край Айтос, в село Съдиево, където на трапезата са събрани чудесата на българската кухня…

В хотел „Звезда“ си спомнят и за гостите от Арабския свят. Пристигнали за лов на гъски. Събуждат ги рано сутринта  и ги нареждат на позиции по полето, както се прави за този вид лов. Само че…само че температурите са -15 градуса и половин час по-късно топлолюбивите ловци започват да зъзнат  и обявяват край на лова. Три дни не излизат от спа центъра, за да възстановят топлината в телата си с масажи и гореща минерална вода. Общо взето …забравят за лова.

На това място се озовава и директор на голяма фармацевтична компания от Франция. Човекът е на около 80 години, страда от нелечимо заболяване и неговият по-млад зам. директор му подарява приключение…лов на яребици, фазани и кеклици в България. В Съдиево, край Айтос.  И малкият хотел организира това приключение за своя френски гост. Ловът завършва с червено вино и …накрая всички пеят шансони.

Заради заболяването си френският гост се движи едва едва, но през трите дни не се отказва и опитва от всичко. И от лова и от трапезата и от приключението.  По време на лова на фазани дори пада на земята с пушката, но се изправя сам със страхотна воля за живот. И с тази воля на ден изминава между седем и десет километра.

Животът е хубав… в хотел „Звезда“. Повече информация може да прочетете ТУК:

Автор:Красимир Калудов, „Бургаски репортер”