Грета Аспарухова от години се придвижва в инвалидна количка. Въпреки, че не ходи, тя е един изключително активен човек, който не обича препятствията. От няколко години Грета са опитва да направи по-достъпни плажовете за нея и хората, които са в нейното положение. Резултатите са краткотрайни и всяко лято тя се сблъсква с основния проблем – недостъпната среда на родните плажни ивици. Публикуваме отвореното й писмо, което е адресирано до премиера Бойко Борисов и министъра на туризма Николина Ангелкова без редакторска намеса.

За поредна година хората, ползващи инвалидни колички, и хората с двигателни затруднения сме изхвърлени от плана за достъпност до българските плажове по Черно море.

Отдавна се поставя въпросът защо, когато се сключват концесионните договори, в тях не се включва клауза за достъпност на хора с увреждания, и ако тя не бъде изпълнена, да следват санкции, включително и прекратяване на концесията!

Почти 100% от концесионерите нямат и идея какво значи достъпност. Както и почти толкова от отговорниците за това да има достъпност. Освен от личните ми опити да ида на плаж, това мое убеждение се потвърди и от разбиранията за достъпност на концесионер, който твърдеше, че плажът му е достъпен. Истината е следната: поставените дървени скари са като стъпала, които няма как да преодолея сама с количката си. Ако евентуално успея да стигна до плажната ивица - естествено с помощ от „публиката или от приятел“, там ме очаква рампа, която води точно до... пясъка без чадър или шезлонг.

Има няколко плажа, които са достъпни за хората с двигателни затруднения, но можем да ги ползваме срещу 20-30-40 лв на ден - зависи от местоположението. Тези плажове са направени основно за чужди граждани или за българи с високи доходи, а достъпът до тях е много труден и се изискват идентификации, че си гост в съответния хотел (което е в нарушение на Конституцията – плажовете са изключителна държавна собственост...)

Поправете ме, ако греша, но за хората с увреждания няма нито един достъпен плаж, нито една достъпна тоалетна на територията на плажовете.

Дискриминацията спрямо нас с всяка година става все по-голяма и все по-брутална, вместо да намалява според (разпоредбите) на ЕС за интеграцията на хора с увреждания. Никъде никой не споменава дори за ангажимент за подобен ангажимент!

Държавата ни е зачеркнала като хора, като личности и като съществуване! На нас, индиректно, но абсолютно, ни е забранено да ходим на плаж или почивка, понеже 99% от хотелите не са достъпни, и тук говорим за хотели с 3 звезди и нагоре!

Да ние не сме най-платежоспособните, но това не е по наша вина, а защото в държавата няма ясно установени и работещи правила, които да забраняват дискриминацията на хора с увреждания при кандидатстване и придобиване на работа.

Ние сме изцяло изолирани от обществото и за нас се говори два-три пъти в годината – на станалите традиционни протести на хората с увреждания, на които никое правителство не е обърнало особено внимание, и по Коледа, ако има някой управляващ си направи PR-кампания на наш гръб. През останалото време ние сме невидими и „невалидни“ - по институциите все още ни наричат „инвалиди“!

Крайно време е българската държава да помисли и за нас – хората с увреждания, и да започне отнякъде да показва грижата си и за нас като нейни пълноправни граждани. Дори да е с нещо дребно – като концесиите на плажовете.