Десетки статии в интернет посочват, че водораслите са едни от най-богатите храни на планетата. Експерти твърдят, че в последните години морските растения стават все по-търсени в световен аспект, заради богатите им хранителни стойности и благоприятните ефекти върху здравето.
За концесионера на плажа в бургаския квартал Сарафово обаче талусните растения са истински кошмар. Появата им в огромни количества миналата година доведе до сигнали и проверки от редица институции, припомня преди предстоящия летен сезон стопанинът на плажа Иван Пачев.
През изминалото лято концесионерът буквално вдигнал ръце заради тоновете зелени растения, които в разгара на сезона излизат на брега, коментира пред екип на Грамофона нюз той.
„Ние сме първият залив, който посреща водораслите, след като прецъфтят и се отскубнат от морското дъно. Те идват при нас в много големи количества. На сезон са по около 200-300 тона.
Това е много нещо и не може да се чисти на ръка. Абсолютно невъзможно е! За да се изчистят и премахнат трябва тежка техника, багери, камиони”, припомня стопанинът.
Само за депонирането за два камиона с водорасли, заедно с транспорта, Пачев платил 4 000 лева през лятото на 2021 г.
„Но аз имам над 100 камиона, като единият в най-добрия случай струва 1500 лева. Нека сега да сметнем колко средства трябва да платя? Кой нормален човек ще изпрати 100 камиона на депото? ”, обяснява тежката ситуация стопанинът на плажа.
Само на депото в Братово той трябва да плаща по 126 лева за депонирането на тон водорасли. Отделно цялото количество не може да бъде транспортирано наведнъж, тъй като един камион събирал около 1,5 тона. Концесионерът изчислява , че за да изнесе 200 тона растения, ще са му нужни приблизително 140 камиона.
Tъй като сметките набъбвали, Пачев преценил, че с водораслите може да наторява личните си градини. Това и направил. Според него би било по-разумно да инвестира пари, с които да променя за много по-хубаво плажната ивица, отколкото да плаща за появилите се огромни количества водорасли.
От година насам концесионерът търси различни решения на проблема. Той очаква помощ и съдействие от отговорните институции за крайно и трайно решаване на проблема. Положително според него би било регионалната екоинспекция да смени кода, под който са записани водораслите, за да заплаща по-малко средства на депото в Братово.
За неосведомените трябва да кажем, че отпадъците са квалифицирани по видове и свойства в Наредба, издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.
Тя е огромна и съдържа 60 страници, в които всеки отпадък е описан с код. Водораслите в случая са записани с код № 20 01 99, който означава други фракции, неопоменати другаде. „Няма как водораслите да бъдат на друг код, защото това е кодът на този отпадък. Ние знаем, че концесионерът плаща големи суми за депониране и транспорт, но тук проблемът не е в кода.
Инспекцията не определя цените за депониране, а община Бургас. Те стопанисват депото и го поддържат. Още миналата година посъветвахме стопанина преди да извози водораслите, да ги остави да се отцеждат от водата, вятърът да ги поиздуха малко и тогава да се товарят, защото когато са мокри, тежат много“, обясниха пред екипа ни от регионалната екоинспекция.
Пачев не е напълно съгласен с казаното и твърди, че е много трудно от брега да се изчистват само водораслите. „Колкото и да ги оцеждаме, те са омесени с пясък и пак тежат. Ние не можем да изкараме само водораслите от пясъчната ивица. Нека да ги сложат под друг код, нали точно те го задават“, коментира концесионерът.
Другото решение в борбата с тоновете растения той намира в това да връща водораслите обратно в морето. Дали това е възможно, трябва да кажат от Басейнова дирекция, която отговаря за управлението на водите.
Какво е тяхното становище, очаквайте в следващия материал по темата.