Между странджанските села Българи и Кости се намира най-старата защитена територия в България – резерватът Силкосия. Създаден през 1933 год., тогава резерватът е бил на площ от 1022 хектара.
През 50-те години на миналия век обаче неговата територия е намалена два пъти и половина и вече е малко под 400 хектара. Силкосия е място, на което човекът и неговата дейност не са добре дошли. Тук е забранено всичко, което може да наруши естествените природни закони – от брането на гъби и билки, до лова и сечта.
Дори и горските служители нямат право да се намесват, обясни директорът на Регионалната дирекция по горите инж. Венелин Радков. Тук не се извършва санитарна сеч, не се прибират паднали дървета и не се садят нови. За това и гората на Силкосия е еталонна.
Всеки, който влезе в нея застива във времето. Вековните дървета се извисяват над по-младите, а най-долу по земята могат да се видят жълъди, от които вече се показват филизите на млад дъб. В Силкосия има находища на Странджанска зеленика и Кавказка иглика.
Тук е и единственото европейско находище на дивата мушмула. Резерватът е любопитен и с още едно явление, наречено растителна инверсия, обясни инж. Радков. В останалите гори букът е дървото, което вирее по високите части, а дъбът се намира в ниските.
Тук обаче букът е в ниската част на гората, а дъбът расте нависоко. На 29 юни резерватът ще отбележи 83-та годишнина от създаването си.
