Докато не отпадне строителната забрана от 2014 г. за плаж Корал, там не може да се строи. Забраната е въведена, докато проектите не се приведат съответните проекти със Закона за биологичното разнообразие и със Закона за опазване на околното среда. Това обясни председателят на  Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, в предаването „Тази събота” по bTV.

Това, което се случва по Черноморието не е добре, но важното е дали е допустимо и по закон, отбеляза още той. По думите му до острата реакция се е стигнало, защото имало публикации, че ВАС е разрешил строителството на плаж „Корал".

„Историята със строителството на плаж Корал се развива още от 2006-2007 година, когато са издадени  разрешителни за строеж. През 2007 г. тези разрешителни, които са предмет на сегашните производства, са изпратени на РДНСК за проверка. До този момент РДНСК-Бургас не е реагирала и не е приела, че има някакъв проблем при разрешението за строеж, но към 2007 г. са действали и други закони. Не е имало такива изисквания, каквито има в момента по Закона за биологичното разнообразие и Закона за опазване на околната среда. Въпросните дюни, за които се твърди, че са налични, са нанесени много по-късно в кадастралната карта. Към момента, когато са издаване разрешенията за строеж, тези територии са били урбанизирани. Някой не е нанесъл тази дюна – кадастъра или местната власт", посочи председателят на ВАС.

Проверяваме дали това разрешение за строеж от 2007 година е било законосъобразно издадено към онзи момент, посочи още Чолаков.

"Едно разрешение за строеж може да се обяви за нищожно, ако е издадено при допуснати груби нарушения на правилата. За пример той посочи, че нарушение е ако разрешението е трябвало да го издаде главният архитект на община Царево, а го е издал главният архитект на община София. Втората предпоставка е, ако разрешението е издадено там, където изобщо не може да се строи. – като защитена територия. Това обаче не е защитена територия", отбеляза Георги Чолаков.

„В практиката си съм имал много казуси за строителство по Черноморието. Държавата отскоро взе да мисли за тези дюни, отскоро защитава своите природни забележителности. Собственикът, който има дюна, трябва да бъде обезщетен от държавата, тъй като тя е изключителна държавна собственост. Държавата трябва ясно да е разписала къде не може да се строи и да се знае предварително. И предприемачите трябва имат права", посочи  съдията.