Рекордна численост на гнездящи дебелоклюни рибарки в историята на Атанасовско езеро установиха орнитолозите. Между 90 и 110 двойки дебелоклюни рибарки загнездиха на обезопасените диги в резервата. Най-голямата численост преди това е наблюдавана през 1979 година, когато са загнездили 65 двойки. Само преди две години орнитолозите обявиха радостната новина от завръщането на вида като гнездещ за езерото след дългогодишно отсъствие, а през 2016 новините са повече от положителни.

Заедно с дебелоклюните рибарки по дигите загнездиха и около 20 двойки гривести рибарки - също рядък гнездящ вид през последните години и един от приоритетните за опазване в Атанасовско езеро. Двата вида рибарки гнездят в компанията на около 200 двойки саблеклюни – един от емблематичните за лагуната видове.

През тази година монтираните като защитна мярка пасивни системи срещу хищници, поставени на двете основни диги в резервата, на които гнездят птиците, работят успешно и възпрепятстваха масовото навлизане на животни, познато от предишни години. Наземните хищници са един от най-значимите отрицателни фактори за птиците в Атанасовско езеро (особено чакалите и скитащите и изоставени от стопаните си кучета, чиято численост непрекъснато се увеличава). Новите защитни системи, които включват метална мрежа, опъната от двете страни на дигите, електропастири, плашила, различни светлинни, звукови и шумови дразнители бяха изградени от доброволци на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) в рамките на проект „Солта на живота“, LIFE+.

На 15 юли експерти на БДЗП, които следят  орнитофауната и гнездовия успех в езерото и ефекта от консервационните дейности по проект „Солта на живота“ върху обитателите, заедно с експерти от БФБ наблюдаваха 47 вече добре оперени малки на дебелоклюни рибарки в колонията. Това е много добър успех и вероятно тази цифра е силно занижена, поради факта, че този вид снася по 3 яйца и малките умело се крият в обрасналата със солянка дига, поради което са трудни за наблюдение. Някои от тях вече са направили своя първи полет, а повечето ще напуснат успешно колонията до седмица, за да се подготвят самостоятелно за своето дълго пътешествие на юг към Африка, където ще прекарат зимата.