Държавата обмисля възможността да погребва радиоактивни отпадъци в Странджа или Добруджа. Това става ясно от отговор на енергийния министър Румен Радев на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров. Депутатът пита дали в националната енергийна стратегия заляга изграждането на хранилище за дългосрочно съхраняване на ядрено гориво и дали вече държавата проучва подходящи за целта места.
Оказва се, че темата е актуална не само заради влошените ни отношения с Русия. До момента страната ни предаваше за съхранение и преработка отработеното ядрено гориво в Руската федерация. Но в договора с РФ е залегнало условие, че страната ни е длъжна да приема и погребва остъклени високо активни отпадъци.
„Поради променената геополитическа среда, взаимоотношенията с РФ пораждат несигурност и рискове - остава открит и същественият въпрос с т.н. ценен материал - изотопи на плутония и урана (които са продукт след преработката на ОЯГ) кой и при какви условия ще го съхранява. Тези обстоятелства наложиха актуализация на Стратегията за управление като усилията са насочени към намиране на алтернатива за преработване на ОЯГ, както и към разглеждане на сценарии за възможни опции за реализация, когато говорим за съхранение или погребване“, казва в отговорът си министърът на енергетиката.
Той уточнява, че България проблем със съхранението няма. Предизвикателство е темата с погребването на подобни отпадъци. Дали става въпрос за отработено ядрено гориво, или за остъклени активни отпадъци няма значение. И двата случая се говори за радиоактивен отпадък от най-висока категория, обяснява министър Румен Радев. Световният опит показва, че дълбоко погребване е най-устойчивата алтернатива за разрешаването на проблема. „Съвременната практика е насочена към изграждане на съоръжения за погребване в дълбоки стабилни геоложки формации, като потенциалните вместващи скали са гранити (Финландия, Швеция, Швейцария и др.), плътни и глинести мергели (Франция, Белгия, Швейцария и др.) или в подходящи минни изработки (Германия в бивша мина за добив на ферити). Като ново технологично решение понастоящем се развива концепцията за сондажно погребване. То е финансово по-ефективно и позволява да се осъществява погребване на значителна дълбочина спрямо изгражданите съоръжения“, обяснява в отговора си министърът.
В България вече са правени мащабни геоложки проучвания и по предварителна оценка има два района с подходящи геоложки формации. Това са Югоизточна България и по-точно Странджа, където има наличие на гранити и Дунавската равнина, където пък има наличие на мергели.
„При това са възможни и двата способа за погребване в подземни съоръжения с галерии или чрез новия сондажен способ. И в двата случая се предвижда възможност за обратно изваждане на контейнерите, при необходимост. Изхождайки от наличието на подходящи геоложки условия у нас, понастоящем усилията са насочени към набиране на информация за технологичните особености при погребване на различните видове радиокативни отпадъци и за приложение на различните технологични решения в други страни“, става ясно от отговора на Румен Радев. Тепърва ще се започне и целенасочено изследване на геофизичните, хидроложките и геохимичните условия на площадки в страната. В България е създадено Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци", което има капацитет за организиране и структуриране на такива проучвания, отбелязва министърът.
Той уточнява, че в бъдеще, когато има готовност за конкретно описание на технологичните решения по погребване на отпадъци, ще се премине към етапа на търсене на съгласие с местните общности. Понастоящем изглежда най-ефективен вариантът на доброволния принцип на база на предварителните оценки за подходящи райони. Така ще се даде възможност на местните общности да приемат или отхвърлят такава дейност на тяхна територия чрез референдум, казва още Радев.
От отговора става ясно, че се водят и разговори с международни компании с цел проучване на технологични възможности за преработване на отработено ядрено гориво от реактори тип ВВЕР, като отново стои въпросът за съхранението на т.н. ценен материал изотопи на плутония и урана, който ще се генерира и в този случай на преработка. "Следва да е ясно, че използването на тези ядрени материали за граждански цели остава твърде ограничено, а разходите за съхранение в трета страна са високи Работата с т.н. МОХ гориво е ограничена, а реактори от следващо поколение, които могат да наползват тези натернали засега са само на ниво изследователски проекти."
