Как да се възстанови популацията на дивото прасе коментират ловци в Бургаско. Заради чумата, която върлува в последните години, в момента почти не са останали диви свине, алармират авджии. Ръководителят на ловно-рибарско дружество Лебед Невен Каравасилев говори за проблема пред Gramofona.com.

Едно от предложенията е да се разселят здрави животни, но Каравасилев отхвърля тази идея. „Това е труден и сложен процес. Трябва да се изградят карантинни дворове във всички ловностопански дворове, да се поставят капани, да се транспортират животни, а при транспорт някои от тях умират. Изисква и много финанси“, коментира той. Според него тоталната забрана да се отстрелват животните за определен период от време е грешка. Примери за това има в чужбина и те показват, че това не е вариант. По този начин някои видове в Африка изчезнали напълно, обясни Каравасилев. Според него дружините трябва да предприемат мерки. Някои от тях вече са го направили, като са решили да не стрелят по майки и малки, а само по мъжките, разказа ръководителят на дружеството. Страните, които вече са преодоляли проблема, показват, че след това животните придобиват имунитет към заболяването.

„Намалената популация е лоша за ловците. Загубихме много трофеи, защото животните умряха. Намалена е жизненоспособността на живите животни. Заради високата им смъртност има много храна за хищниците. Имаме рекордни нива на отстреляни чакали и вълци. През изминалия сезон има 800 отстреляни чакала в Карнобатско“, разказа още Каравасилев. Според него трябва да се намали натиска върху дивите прасета за 1-2 сезона, като решенията трябва да се вземат на ниво дружини, тъй като ситуацията в различните региони не е една и съща. Той посочва Смолянско и Кърджалийско като примери за места, на които положението не е така притеснително.

Другата седмица, на 03.08 темата ще бъде разисквана от Националната ловна организация в Хисаря. На срещата ще присъстват представители от всички ловни срдружения в България. Предстои и ловен съвет при Изпълнителната агенция по горите в София заедно с Лесотехническия университет и БАН с цел да се разреши проблема.

Снимка: NivaBg