Може или не може да има пясъчни диги по плажовете? Как се изграждат подобни съоръжения – на ръка, с лопата или с техника? Концесионери и наематели на плажове настояват за ясни и точни правила, по които да работят и опазват плажните ивици, които стопанисват. За среща с бургаските депутати по тази тема ще настоява и концесионерът на плажа в кв. Крайморие Николай Димитров.
Повод са последните сигнали за багери по родните плажове и дигите, които се издигат през зимата. Заради тези сигнали областният управител на Бургас Мария Нейкова издаде заповед, с която настоява РИОСВ, Басейнова дирекция и полицията да проверят дали се нарушава закона при изграждането на дигите и ако има нарушения, извършителите да бъдат санкционирани.
„Следва да не се допуска повреждане целостта на пясъчната повърхност, отнемане, разместване или преместване на количества пясъчни маси в рамките на морските плажове или извън техните граници. Същото се отнася и за пясъчните маси, представляващи част от крайбрежната плажна ивица или част от непосредствено прилежащото до нея морско дъно. Подобни действия, когато не са изрично разрешени, са в нарушение на екологичното законодателство и представляват най-чест повод за тревога у гражданите и обществеността, предмет на сигнали.
Зазимяването на стопанисваните плажни територии и въобще преградните съоръжения с оглед зимните условия, следва да се извършват по възможно най-щадящ територията на плажовете и на крайбрежната плажна ивица начин, без употребата на механизирани средства и друга непозволена техника, предвид забраните, установени в законодателството“, обяснява мотивите си за заповедта проф. Нейкова.
Изграждането на диги не е забранено от закона. За това са категорични от Министерството на туризма, които отговарят за плажовете по родното Черноморие. От там дори дават дефиниция за дига и обясняват, че това е „временно депониране на пясък в насипно състояние или оформен пясък с друг материал /чували с пясък/, съответстващ на екологичните норми или други способи, незабранени от закона.“
Въпросът обаче е може ли да се изгради дига без техника и от къде да се вземе пясък, след като той трябва да е от плажа, но не може да се нарушава целостта на ивицата и не може да се отнема от морето.
„Искрено се надявам бургаските депутати да вземат присърце проблема и най-накрая да се изработят точни и ясни правила. С поправки в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие трябва да се упомене какво е позволено и какво е забранено, за да можем и ние да работим спокойно“, обясни Николай Димитров. Той допълни, че всяка година концесионерите се сблъскват с един и същи проблеми.
Министерството на туризма иска от тях да съгласуват изграждането на дигите с общинската администрация, РИОСВ и Басейнова дирекция. Всяка година и трите институции обясняват, че подобни съгласувания не са в техните правомощия. По-рано днес от екоинспекцията коментираха за Gramofona.com, че РИОСВ няма контролни функции, освен ако плажът не попада в защитена територия. В същото време обаче институциите постоянно са заливани от жалби и сигнали, че по плажовете има багери, с които се изграждат диги.
Екипът на Gramofona.com се опита да разбере какво точно регламентира родното законодателство, но се сблъска с няколко противоречиви членове и алинеи в различните закони. Законът за водата например регламентира изграждането и поддържането на укрепителни и/или брегозащитни съоръжения по морския бряг за защита от вълновото въздействие. Същият този закон обаче забранява нарушаването на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици.
Законът за устройство на Черноморското крайбрежие забранява превозните средства по плажната ивица. Изключение се допуска при извършване на аварийно-спасителна дейност на територията на морския плаж. Въпросът обаче е дали защитните диги могат да влязат в тази категория, или не. Вече има санкционирани стопани на плажове, които са изграждали диги. Част от глобите обаче са паднали в съда, а други в момента се жалят.
Концесионери от плажовете по Южното Черноморие са категорични, че в последните години дигите са единствения начин, по който могат да защитят плажните ивици. Причина са климатичните промени, които влияят на ерозията. Проблем предизвикват и някои малки пристанища, които променят естественото морско течение.
„Когато се говори за възстановяване на плаж, който е пострадал сериозно от морските бури, това няма как да се случи без тежка техника. Ако някой може и знае как това може да се случи на ръка и с лопата – да дойде, аз съм готов да му платя“, обясни Димитров.
Друг проблем, пред който той и колегите му се изправят е липсата на бърз и адекватен отговор от страна на държавата. От Асоциацията на концесионерите на морски плажове са пратили свое становище до Министерството на туризма, с което искат уеднаквяване на практиките за предпазване на плажните ивици. Втори месец обаче отговор няма.
