Съвместно обучение на горски от Североизточно държавно предприятие-Шумен и Югоизточно държавно предприятие-Сливен. Лесничеите се обучават как да отглеждат млади гори по т.нар. Саарландски метод.
При него се избират дървета, за които се осигуряват почти идеални условия, а човешката намеса е минимална. Горските влизат на терен на 4-5 години, за да отстранят конкурентите на избраните от тях дървета. Така не се получава масова сеч, а точково се премахват определени дървета, за да се осигурят влага и хранителни вещества за избраните.
Методът има две цели – икономическа и екологична. Повечето избрани дървета се отглеждат заради дървесината им. Това са т.нар. дървета на бъдещето. Кръстени са по този начин, защото едва когато станат около 70-годишни ще могат да бъдат отсечени.
Отглеждани по Саарландския метод, дърветата ще бъдат с много по-качествена и скъпа дървесина. Само преди месеци в Германия дъб отгледан по този начин е бил продаден за 3000 евро куб. м, обясни д-р Мартин Борисов. Бившият преподавател от Лесотехническия университет от години живее и работи в Германия, а сега обучава горските служители от двете предприятия.
70 години може да звучи много, но реално това е много-бърз дърводобив от традиционния. В момента повечето дървета, които се избират за отсичане са над 100-годишни, обясни д-р Борисов. Освен дървета за дървесина се избират и отглеждат и видове, които са важни за биологичното разнообразие – редки и застрашени, които са важни за конкретната гора.
Методът от години се прилага в Германия и Франция, но за България е сравнително непознат. Пионери в този начин на отглеждане на млади гори са ДГС „Кости“ и ДЛС „Граматиково“. Тук още от 2009 год. се прилага Саарландският метод.
Точно за това и обучението днес се проведе на територията на държавното горско стопанство „Кости“. Лесничеите от СИДП и ЮИДП имаха възможност да видят на място вече избрани дървета и какво се е случило на терен в последните години.
Какво представлява Саарландският метод и защо той е подходящ в гори като Странджа – очаквайте интервю с д-р Мартин Борисов.