Съветът на ЕС прие във вторник амбициозни мерки, предложени от Европейската комисия по отношение на пластмасовите продукти за еднократна употреба, съобщава Vesti.bg. Целта е да се ограничи замърсяването на водните басейни с пластмасови отпадъци.

Когато алтернативите са достъпни, пластмасовите продукти за еднократна употреба ще бъдат забранени на пазара. Това се отнася за приборите за хранене, чиниите и сламките.

За други продукти акцентът е върху ограничаването на тяхното използване чрез национално намаляване на потреблението.

Първият вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс, отговорен за устойчивото развитие, коментира, че забраната е резултат от спешна нужда за действия срещу замърсяването с пластмасови отпадъци.

Новите правила са пропорционални и пригодени за постигане на най-добри резултати. Това означава, че за различните продукти ще се прилагат различни мерки.

Забранява се изцяло употребата на редица продукти за еднократна употреба, изработени от пластмаса, за които съществуват алтернативи на пазара: клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки, пръчки за балони, както и чаши, контейнери за храна и напитки, направени от експандиран полистирен и всички продукти, изработени от окси-разградима пластмаса.

Въвеждат се мерки за намаляване на потреблението на хранителни контейнери и чаши за напитки, изработени от пластмаса, както и специфично маркиране и етикетиране на определени продукти.

Приемат се разширени схеми за отговорност на производителите, покриващи разходите за почистване на отпадъци, прилагани към продукти като филтри за тютюн и риболовни принадлежности.

Освен това се приема цел за разделно събиране на 90% за пластмасовите бутилки до 2029 г. (77% до 2025 г.) и се въвеждат проектни изисквания капачките да са свързани с бутилките. Също така до 2025 г. 25% от пластмасата в бутилките трябва да е рециклирана.

Днешното решение на Съвета на ЕС ще бъде последвано от публикуването на текстовете в Официалния вестник на Европейския съюз. Директивата ще влезе в сила 20 дни след публикуването. След това държавите-членки ще разполагат с две години, за да транспонират новите правила в националното си законодателство.