Ясно разграничаване на бракониерите от легалните рибари, които ловят бяла мида и конкретни правила в сектора искат фирмите, които се занимават с изкупуването и преработката на морския деликатес. Днес представители на сектора се срещнаха с бургаския депутат Ивелина Василева. Те търсят съдействие за законодателни промени, които да регламентират улова на бялата мида в България.

Едно от предложенията на бранша е по време на размножителния период на бялата мида да има забрана за нейния улов. В момента е подготвен проект на заповед, която обаче има нужда от прецизиране.

„Така разписана заповедта, тя има административни срокове и трябва да влезе в сила в периода, в който мидата има най-добра пазарна стойност и не се размножава. Учените са казали, че се размножава на пролет, ние сме забелязали, че се размножава и наесен. За това предлагаме и наесен да има забрана. Да се промени малко законът и да се наложи по-силен контрол“, коментира Йордан Господинов от БГ Фиш. Според него колкото по-ясни са правилата, толкова по-лесно ще бъде и за контролиращия, и за изпълняващия наредбите.

Второто предложение на сектора е в България да се въведе европейското законодателство, което разрешава употребата на уреди за ваденето на бялата мида от пясъка. В момента това е позволено единствено на ръка. „В европейския регламент от 2006 год са описани разрешените уреди. Искаме регламентът да се прилага в своята цялост. Нашият закон е от 2001 год.“, допълни още Йордан Георгиев.

Той уточни, че фирмите, които работят с бяла мида са разработили свой уред, който е достатъчно щадящ и отсява само едрата мида, без да засяга дребните екземпляри. „Черно море е по-специфично от Средиземно и е нужно науката да си каже мнението. Ние имаме свои проучвания, но сме заинтересована страна, така че нека експертите кажат. Ние настояваме само да не е една точка в закона и в нея да пише – „не може“, обясни Георгиев. Според него в момента най-потърпевши са дребномащабните рибари, които плащат за лиценз, внасят осигуровки и данъци, но в същото време са третирани наравно с бракониерите.

От своя страна Ивелина Василева пое ангажимент да представи предложенията на бранша пред експертите на ГЕРБ, които работят по Закона за рибарството и аквакултурите, а също така и пред парламентарната комисия по земеделие. Ивелина Василева уточни, че ИАРА и съсловните организации трябва да подготвят своите предложения за промяна в законодателството. „Когато има законопроект, Народното събрание може да приеме поправките в рамките на два-три месеца. Въпросът е да има яснота и предложения, които да минат през обществено обсъждане“, обясни Василева. Според нея законодателството в тази посока трябва да се усъвършенства.

„Едно нещо е ясно, при ясен регламент всички ще бъдат спокойни и няма да има притеснения и сиви зони“, допълни още Василева.