На 2 юли 2021 г. в Регионална библиотека „П.К. Яворов“ се проведе Втората среща на Обществено-консултативния съвет за Атанасовско езеро на тема: „Може ли Атанасовско езеро да се развие като зеления коридор на Бургас?“ Целта е да се положат основите за планирането на Натура 2000 зоната и интегрираното развитие на района, да се комуникира какво натоварване може да „поеме“ територията и къде, както и потенциалите, които може да генерира и да донесе на Бургас.
Българска фондация Биоразнообразие (БФБ) представи концепцията за Зелен коридор – системен подход, който използва обществената и природна функция на територията. Вдъхновени от предишната среща на Съвета, когато в работни групи участниците разгледаха социалния, екологичния, икономическия и естетическия аспект на НАТУРА 2000 зона Атанасовското езеро, от фондацията предлагат този потенциал да бъде интегриран в плановете за развитие на община Бургас.
Зеленият коридор ще осигурява достъп до здрава природна среда, възможност за създаване на продукти и услуги с добавена стойност, рекреация и СПА на открито. БФБ предлага насочване на туристическия поток навътре в района, не само по крайбрежието и по-активно интегриране на новите квартали на Бургас – Черно море, Ветрен и Рудник, защото езерото все повече става част от градската среда. Възможностите да се използва тази зелена система в прилежащите квартали е изграденият миналата година 30-км вело маршрут около цялото езеро.
По време на дискусията за предизвикателствата и възможностите за Атанасовско езеро от Черноморски солници АД поискаха спешни мерки за предотвратяване на риска от екологична катастрофа, свързана с лагуната. Според тях екосистемата и солеността му са застрашени, заради големия отток на сладки води в обходния канал на езерото, който събира води от водосбор от 250 кв. км, а с урбанизацията и строителството обемът им продължава да се увеличава. Рискът сериозно нараства с пускането на Северния обход на Бургас, чиито води също ще се заустват в охранителния канал на езерото.
„Водите от целия водосбор на Атанасовско езеро на практика се вливат в един БЕЗОТТОЧЕН канал, който прелива в технологичен канал на „Черноморски солници“ АД и стига да помпена станция, която е в невъзможност да препомпва увеличения обем води. Настояваме заустването на този безотточен канал да бъде изпълнено директно в морската акватория или да бъде изпълнен вариант без да бъде ангажирано едно частно дружество да изпълнява безвъзмездно дейност в обществен интерес. Продължаващото неглижиране на проблема от съответните държавни и общински институции ще доведе до унищожаване на поддържан резерват Атанасовско езеро, ще преустанови солодобивната дейност и на практика ще доведе до ликвидиране на традиционния солодобив, който се осъществява тук.“ – заявиха от Солниците.
Зам. областният управител Асен Бонджев обеща съдействие за среща с министъра на регионалното развитие за разрешаване на този сериозен проблем. От РИОСВ Бургас не участваха в срещата на Съвета, което никога досега не се е случвало.
Обсъден бе и друг потенциален проблем - предстоящото изграждане на лодкостоянка в района на паркинга на Лугата и близо до канала, който вкарва солена вода в Атанасовско езеро. Отново липсват достатъчно обследвания и хидродинамиката на района не е взета предвид, което създава рискове, подобно на тези в кв.б Сарафово. Реши се внимателно да се следи този процес и да бъде създаден по-широк обществен интерес по темата.
БФБ в момента работи за развитието на Фонд за Атанасовско езеро с продукти и услуги с добавена стойност, чрез които да се подкрепят не големите консервационни мерки за поддръжка, които са задължение на държавата и оператора на солниците, но за популяризирането на езерото, следене на политиките, инвестиционни планове и проекти, медиатор между различните стейкхолдъри, образователни дейности.
Обществено-консултативният съвет е неформална структура с консултативна роля за устойчивото развитие на Атанасовско езеро, който заседава веднъж годишно и надгражда успешната работа на Обществения съвет от март 2013. Членове на Съвета са представители на държавната и местна власт като Община Бургас, Областна администрация Бургас, РИОСВ Бургас, научни, обществени и екологични организации, риболовни и ловни дружества като Българска академия на науките, БДЗП, Зелена Странджа и др., както и бизнес структури като Черноморски солници АД, Летище Бургас и др.
