Днес 24 януари, Природен парк "Странджа" отбелязва двадесет и осмата годишнина от своето обявяване. Вече 28 години паркът опазва уникалното биологично разнообразие и устойчиво развитие в региона на Същинска българска Странджа във водосборите на реките Велека и Резовска. "От многобройните ни публикации на нашата страница вероятно Ви е добре известно какви редки и в много случаи уникални видове са съхранени на парковата територия, за всички тях неколкократно сме споменавали. Днес обаче ще се спрем на това с какво Странджа не е толкова известна сред широката аудитория", разказват от парковата дирекция.
Например по отношение на биологичното разнообразие, най-вероятно не сте чували че освен сред растенията, локални ендемити (т.е. видове които в целия свят обитават единствено Странджа) съществуват и сред животните. За някои от тях, самите им научни наименования показват, че те могат да бъдат видяни само в този регион.
Такъв е един паяк, който даже няма българско име, но самото му латинско наименование Harpactea strandjica ясно показва къде се среща. За друг представител на безгръбначните животни, водното конче синьо ромолниче (Calopteryx virgo), което е широко разпространено в България и Европа, преди близо 15 години учени откриха, че представителите на популацията в Странджа морфологично се различават (по отношение на репродуктивните органи) от своите себеподобни в останалата част от ареала на разпространение на вида. Това е дало основание учените да причислят тези водни кончета към отделен, странджански подвид.
Освен в областта на биоразнообразието, уникални и вероятно не много известни за Вас са разликите в провеждането и отбелязването на някои празници в Странджа в сравнение с останалите части на страната. Така например, за Йордановден и Ивановден в странджанския регион е характерно това, че на първия празник обредното къпане за здраве се извършва само сред ергените, а на 7 януари се къпят обредно само женените мъже – за разлика от други части на страната, където на Ивановден ритуалното къпане може да извършва и при младоженките и малките деца до 1 година (в Югозападна България), при младите мъже и момите, сред именниците и др.
За мнозина от вас навярно не са известни местните диалектни думи или пък специфичните лични имена на някои странджанци, особено сред по-старото поколение. Имена като Ксати, Дапчо, Плумка, Киряз, Манда (еквивалент на Мария), Керка, Мелихрон и други, едва ли ще чуете по други краища на България. Странджанските названия на някои ястия пък се различават спрямо традиционните им имена в останалите части от страната. Например, само тук на палачинките казват "лангиди", на нахута – "лахут", а зелникът се нарича така не защото се прави със зеле както в други краища, а със зелени листни зеленчуци като лапад, лобода, по-рядко спанак, праз и др.
Прочутото странджанско дядо пък има свои еквиваленти в други части на България – например в района на Банско, където се нарича “старец”. Сред растенията които се използват за храна, само в Странджа наричат мушмулите “мускули”, а джанките – “зарзалини” (Малко Търново) и “гангари” (Граматиково, Кондолово). Зелената подправка и билка джоджен също има местно название - “гьозум”. И споменавайки зеления цвят, да не пропуснем да напишем, че в някои части на Странджа казват на светлозеленото “тревено”, на по-тъмнозеленото до масленозелено - “петролено”, а на лилавото - “мортопрачено”.
Да се върнем на биоразнообразието, спирайки се на някои диалектни и донякъде объркващи (особено сред учените и зоолозите) наименования на местни видове животни. Например змиегущерът (Pseudopus apodus) странджанци наричат с местното име “слепок”, а в действителност това е научното българско наименование на един друг по-дребен родствен вид безкрак гущер (с латинско наименование: Anguis colchica). При рибите, речният кефал (Leuciscus cephalus) е наричан от местните жители “лупавец”, но в действителност тук се среща и риба със същото българско научно название (латинското ѝ име е Rutilus frisii). На лупавеца в Странджа казват "трънлива риба", тъй като по главата му има специфични брадавици като шипчета.
Вероятно голяма част от вас не знаят за една уникална особеност, свързана с местната архитектура. Още в стари времена, къщите са имали подово отопление. Не се учудвайте – добитъкът по онова време се е помещавал в приземния етаж на къщите и топлината, излъчвана от животните, се е издигала до тавана на етажа, същевременно нагрявайки пода на издигащия се отгоре втори етаж, където са живеели хората.
И ставайки въпрос за къщи, в последно време има информация че нараства интересът на хората, голяма част от които млади, за закупуване на имоти в Странджа. Във връзка с това, в мрежата се появиха обяви за продажба на къщи в някои от населените места на парковата територия, и то на не много ниски цени.
Също така, в редица села в парка (Бродилово, Калово, Заберново, дори Кондолово) се вижда, че голяма част от къщите в тях са поддържани и спретнати, а нерядко там срещаме техните обитатели и собственици (и отдавнашни, и наскоро преместили се на село). Съдейки по това, видно е че животът в тези населени места продължава да кипи, напук на твърдението в общественото пространство че странджанският край е обезлюден и изостанал. В това отношение, а и във всичко гореописано Странджа определено може да изненада тези, които повече или по-малко знаят за нея. Да се надяваме, че тя ще ни изненадва позитивно и приятно и занапред.
Трудно ни беше да подберем снимките за тази публикация посветена на 28-мата годишнина от обявяването на ПП „Странджа”. Фотосите не са тематични. Те само показват в каква прекрасна планина живеем, нейното очарование и вълшебство, нейната неповторима красота. Тя ни кара да я обичаме, да искаме да бъдем там, да я показваме и разказваме за нея – за СТРАНДЖА!
