След 11 месеца политическа стабилност, предвидимост и положителни икономически перспективи под управлението на правителството на националното единство, начело с Марио Драги, Италия за пореден път е пред сериозна криза. Бившият управител на Европейската централна банка успя да обедини почти целия италиански политически спектър зад плановете си за превръщане на голямата, но западаща вече от десетилетия италианска икономика, в модел за просперитет. Авторитетът на Драги е буквално в друго измерение в сравнение с този на политическите лидери в страната му. 

Затова и те, и той се изправиха пред съдбовна дилема - да го изберат ли за президент на Италия, или да го оставят на премиерския пост. На карта е заложено усвояването на над 191 милиарда евро от Европейския съюз за възстановяване на страната от ударите на пандемията. Средствата са обвързани с приемането и прилагането на дълбоки структурни реформи в икономиката, държавната администрация, правосъдието.

Президентът на Италианската република е фигура с церемониални правомощия, които обаче стават значителни в случай на политическа криза. От друга страна пък в Рим, може би основателно, се опасяват, че не може да се намери по-обединяваща персона от Драги, за да оглави изпълнителната власт вместо него. Затова започналият в понеделник избор на нов президент на мястото на заявилия нежелание да служи втори мандат 80-годишен Серджо Матарела още не е свършил. Самият Драги, който е на 74 години, не е заявил ясно претенции да стане държавен глава, но също така не е казал категорично, че иска да остане премиер. 

Първите 3 тура на гласуването в парламента се оказаха ялови, защото партиите от център-ляво и от център-дясно, които подкрепят правителството, така и не се договориха за обща кандидатура. А нито едните, нито другите имат мнозинство, за да изберат сами президент. Отдясно „Форца Италия“ на Силвио Берлускони и „Лига“ на Матео Салвини и от ляво популисткото движение „5 звезди“ на Джузепе Конте са категорични, че Драги трябва да остане премиер. Лидерът на Демократическата партия Енрико Лета обаче е на противоположното мнение.

Така в четвъртия ден от седмицата се провали и четвъртият тур на вота - с множество въздържали се или пуснали празни бюлетини. При положение че вече щеше да е достатъчно някой кандидат да събере само абсолютно мнозинство от всичките малко над 1000 електори.

На петия ден Салвини и Берлускони се опитаха, разчитайки на дезертьори от „5 звезди“, силово да прокарат кандидатурата на председателката на Сената Елизабета Казелати от „Форца Италия“. Но не успяха. И по-добре, защото иначе Лета беше заплашил, че ще оттегли подкрепата си за кабинета „Драги“. Шестият вот снощи беше предварително бламиран и от двата лагера. А седми и осми бяха насрочени за днес. 

Ако не успокоение, поне интересен факт е, че това е още доста далеч от рекорда от 1971 година, когато президентът Джовани Леоне е избран чак на 23-тия тур и 16 дни гласуване. 

 

Източник: БНР