Путин прекрати действието на руско-американския договор за утилизация на оръжейния плутоний и постави ултиматум на САЩ, включващ отмяна на санкциите срещу Русия и изпълнението на редица условия
Експертите описват това решение на Кремъл като нов етап в необявената В текста на указа на Владимир Путин от 3 октомври 2016 г. се казва, че решението е взето "във връзка с коренната промяна на обстоятелствата; възникването на заплаха за стратегическата стабилност в резултат на неприятелски действия от страна на САЩ по отношение на Русия; и неспособността на САЩ да осигури изпълнението на поетите отговорности за утилизация на излишния оръжеен плутоний в съответствие с международните договори; както и изхождайки от необходимостта да се вземат неотложни мерки за защита сигурността на Руската федерация".
Общо изискванията на Русия са пет, като четири от тях практически са неизпълними на настоящия етап от руско-американските отношения.
Първо, Русия изисква съкращаването на американския контингент в страните-членки на НАТО до нивото им към 2000 г. Това означава изтегляне на силите на САЩ от България, Естония, Латвия, Литва и Румъния.
Путин настоява още САЩ да се откаже от "неприятелската политика" по отношение на Русия, да отмени закона "Магнитски" от 2012 г. (налагащ визови и финансови ограничения срещу лицата, замесени в смъртта на юриста Сергей Магнитски).
Нещо повече, Кремъл настоява САЩ да отмени санкциите, свързани с конфликта в Украйна, и да компенсира претърпените загуби на Русия.
От САЩ е поискан и ясен план за необратимата утилизация на плутония.
Външното министерство на Русия обясни прекратяването на договора с "неоправданите надежди". В съобщението на дипломатическото ведомство се казва, че "администрацията на Обама направи всичко, за да разруши атмосферата на доверие, която можеше да стимулира сътрудничеството". Кремъл обвинява американските власти, че след анексирането на Крим от Русия са "предприели цяла серия враждебни стъпки, насочени към директно подриване на руската икономика и социална стабилност".
Договорът между САЩ и Русия е подписан през 2000 г., като двете страни се разбират да изведат от оръжейните си програми и да утилизират по 34 тона плутоний, използван за целите на националната отбрана.
"Макар че броят на бойните глави беше намален, плутоният си остана и винаги може да се използва за повторно увеличение на ядрения потенциал. Затова беше подписано споразумението, според което този плутоний трябваше да бъде изведен от употреба и превърнат във форма, при която бъдещото му използване би било невъзможно", казва директорът на програмата "Русия и ядреното неразпространение" към ПИР-Център Андрей Баклицкий.
Оттук нататък обаче започват разногласията.
Двете страни се задължават да осъществят утилизацията чрез изгаряне на MOX-гориво (mixed-oxide fuel), състоящо се от смес на оксидите на урана и плутония. За тази цел в Русия е построен завод в Железногорск, който се занимава с преработка на плутоний. В Белоярската АЕЦ е въведен в експлоатация реактор с бързи неутрони БН-800.
На теория MOX-технологията би трябвало да дава възможност за използването не само на оръжеен плутоний, но и на отработено ядрено гориво от реакторите, използвани от останалите АЕЦ в Русия. Това позволява т.нар. "затворен ядрен цикъл": отработеното от бързите реактори MOX-гориво на свой ред би трябвало да отиде за производство на гориво за топлинните ядрени реактори.
Постигането на подобен търговско-ефективен цикъл обаче е твърде далеч. Директорът на Белоярската АЕЦ Иван Сидоров коментира, че производството на MOX-гориво от отработено ядрено гориво струва три пъти по-скъпо от обичайното.
САЩ също преценява, че този метод за прекалено скъп и прекратява строителството на аналогичен комплекс в Южна Каролина.
Вместо това американските власти предлагат алтернативен подход - т. нар. "имобилизация", при която плутоният се смесва с други радиоактивни отпадъци, но не се използва като гориво за реактори, а се "погребва" в земята.
Това обаче не е прието от Русия, тъй като този метод не изменя изотопното състояние на плутония и той може да бъде изваден повторно и да се използва за ядрено оръжие.
Още през април 2016 г. Владимир Путин публично напомни за договора за плутония.
"Нашите партньори трябва да не забравят, че шегичките са си шегички и тяхната работа по разпространението на информационни продукти, насочени срещу Русия, е едно, а сериозните въпроси, особено в областта на ядреното въоръжение, това е нещо съвършено различно и трябва да сме в състояние да изпълним задълженията си", каза тогава Путин.
В руския документ се подчертава, че независимо от замразяването на споразумението, Русия няма да използва оставащите 34 тона плутоний за "производство на ядрени оръжия или други военни цели". С други думи - този ход на Путин може да се разглежда единствено като политическа маневра.
Експертите по ядрена сигурност смятат, че прекратяването на договора няма да има съществени последици за двете страни.
Източник: webcafe.bg
Снимка: Getty Images
