Нидерландското правителство в оставка се съгласи да свали ветото си срещу присъединяването на България към Шенгенското пространство. С това Австрия остана единственият препъникамък пред това страната да стане част от зоната без вътрешен граничен контрол, пише Блумбърг.

„Правителството стигна до заключението, че България изпълнява условията за присъединяване към Шенген“, написа в писмо до парламента държавният секретар въпросите на правосъдието и сигурността в оставка Ерик ван дер Бург. В него той припомня, че в България неотдавна е била проведена проучвателна мисия, ръководена от Европейската комисия, която не е открила пропуски. И тъй като „предварително установихме, че България е извършила реформи в областта на върховенството на закона по устойчив начин, ние заключаваме, че България отговаря на изискванията за присъединяване към Шенген и може да се присъедини към Шенгенското пространство“, каза Ван дер Бург, цитиран от Нидерландската информационна агенция (АНП). Агенцията отбелязва, че от известно време върху Нидерландия е оказван значителен натиск да приеме България в Шенген.

„Правителството приветства резултатите от проучвателната мисия и споделя заключенията, направени от експерти от държавите членки и от Европейската комисия... Това показва, че България е продължила през последните години да полага усилия за правилното прилагане на Шенгенското споразумение в неговата цялост“, се казва още в писмото, в което се говори за „пълна интеграция на България в Шенген“, предаде Франс прес.

Нидерландският премиер Марк Рюте коментира в кулоарите на срещата на върха на ЕС в Брюксел, че „би било просто много глупаво“, ако Нидерландия продължи да задържа България. „Нидерландия прави това от около четиринадесет или петнадесет години, но сега наистина може да се види напредък. При това положение просто трябва да бъдем справедливи. Ако ние казваме, че правите всичко, което се изисква от вас, но ние все още ви спираме, това просто не е правилно“, заяви Рюте, цитиран от АНП.

Това е обрат в позицията на Нидерландия, която блокираше от години кандидатурата на България заради опасения, свързани с върховенството на закона в страната, отбелязва Блумбърг.

Решението бе взето от отиващото си правителство, което ще отстъпи място на нов кабинет в резултат на изборите от 22 ноември. Партията на свободата на крайнодесния евроскептик и противник на имиграцията Герт Вилдерс спечели тези избори и позицията на новото правителство по отношение на българската кандидатура впоследствие може да бъде различна, посочва Франс прес.

Шенгенското пространство за свободно движение на хора и стоки бе създадено през 1985 година. В него влизат 23 от 27-те държави членки на ЕС, както и  асоциирани страни като Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.

Още от 2011 г. Румъния и България се смята, че са готови за присъединяване, но общата им амбиция бе неколкократно попарена, отбелязва Евронюз.

Президентът на България Румен Радев благодари на премиера на Рюте за решението."Признателност към министър-председателя Марк Рюте за изпълненото обещание за Шенген", написа вчера той в профила си в социалната мрежа "Екс". По-рано през деня премиерът Николай Денков говори пред български журналисти в Брюксел след края на двудневното заседание на Европейския съвет и изрази очакване парламентът на Нидерландия в следващите дни да свали ветото.

След като чакаха повече от 10 години да се присъединят към Шенген, България и Румъния, членове на ЕС от 2007 г., бяха отново отхвърлени през 2022 година. Австрия наложи вето и на двете кандидатури, докато Нидерландия отхвърли само тази на България. Австрия мотивира решението си с и без това засиления миграционен натиск върху територията ѝ, който според нея може да се увеличи още повече при разширяване на Шенгенското пространство.

Тази седмица все пак министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер заяви, че е готов да разхлаби ветото. Според публикации в австрийски медии има възможност границите за България и Румъния да бъдат премахнати, поне за въздушния трафик. Сухопътните граници ще запазят сегашния си статут, като двете страни официално няма да бъдат членки на Шенген.

Карнер уточни след това в ефира на общественото радио ОРФ, че поставил "ясни условия" пред Европейската комисия, които трябва да бъдат изпълнени, и че едва тогава ще подкрепи и премахването на границите във въздушния трафик - "въздушния Шенген". "Въпросът е, че се нуждаем от напредък в областта на защитата на външните граници на ЕС", отбеляза министърът. По-конкретно той поиска от Комисията утрояване на броя на служителите на гранична полиция.

Източник: БТА