Коалицията "Нов народен фронт", в чийто състав влизат крайнолявата партия "Непокорна Франция", Социалистическата партия, "Еколозите" и Френската комунистическа партия, ще има в новия състав на парламента между 171 и 187 депутати, показват няколко екзитпола.
Месец след хода на президента Еманюел Макрон да разпусне парламента, на второ място се нарежда досегашното президентско мнозинство - коалицията "Заедно" - с между 152 и 163 депутати. В предишния състав на парламента макронистите имаха 250 депутати. При все това президентският лагер демонстрира неочаквана устойчивост, отбеляза АФП, имайки предвид, че социолозите прогнозираха да получи по-слаб резултат.
Трети е крайнодесният "Национален сбор" с исторически голям брой депутати - между 134 и 152. След като спечели първият тур на изборите, партията на Марин Льо Пен обаче остава след втория тур далеч от властта, тъй като получи по-нисък от очаквания резултат. На четвърто място се нарежда консервативната партия "Републиканците" с между 61 и 67 народни представители.
Първи реагира лидерът на радикалната левица Жан-Люк Меланшон, представител на "Нов народен фронт". Той заяви, че министър-председателят от макронисткия лагер Габриел Атал трябва "да си ходи" и съюзът на левицата "да управлява".
"Приливната вълна се надига. Тя не бе достатъчно висока този път, но продължава да се покачва. И следователно нашата победа само беше отложена", заяви на свой ред неформалната лидерка и председателка на парламентарната група на "Национален сбор" Марин Льо Пен. "Имам прекалено много опит, за да бъда разочарована заради резултат, в който удвояваме броя на нашите депутати", добави тя.
Макрон не направи изявление, но Елисейският дворец съобщи, че президентът анализира изборните резултати и ще изчака да види пълната картина в парламента, преди да реши на кого да възложи да състави правителство. Неговият премиер Габриел Атал съобщи, че ще подаде днес оставката си, но допълни, че е готов да остане на поста, докогато е необходимо.
Франция, един от стълбовете на Европейския съюз, се оказва в непознатите води на трипартийността и липсата на мнозинство два дни преди срещата на върха на НАТО и три седмици преди началото на Летните олимпийски игри в Париж. Никой от основните три блока в страната няма да има необходимия брой от 289 депутати, т.е. абсолютно мнозинство, за да състави самостоятелно правителство.
Избирателната активност бе около 67 процента, най-голямата от 1981 г. насам. Така нареченият "републикански фронт", изграден между двата тура от макронистите и левицата, за да ограничат вълната на крайната десница, спечелила по-рано първия тур, даде резултат. При все това остава неясно как ще изглежда следващото правителство.
Гласоподавателите попариха надеждите на "Национален сбор" да състави кабинет, който щеше да е първото крайнодясно правителство от Втората световна война насам. За партията остава утехата, че вкарва рекордно голям брой депутати в Националното събрание, долната камара на парламента.
Източник:
