Краят на всяка година означава и ритуална подготовка на равносметки и списъци - на важни събития, развития и новини, успехи и провали, но също цветове, ястия, забавления и продукти.

Ако за 2021 цветовете на годината според Pantone бяха оптимистично жълто и монолитно сиво, то за Китай 2021 беше червена.

100-годишнината на Китайската комунистическа партия „оцвети“ дори събития, дестинации и забавления – даже доведе до преименуване на метро станции в Шанхай на името на локацията на Първия конгрес на ККП.

През 2021 Китай остава затворен за света в голяма степен.

Към 27 декември в Китай напълно ваксинираните са почти 90% от населението – но страната е свидетел и на пандемично дежавю: 13-милионният град Си’ан е в режим на строг локдаун заради местно огнище и около 1097 заразени. Жителите могат да излизат от домовете си само за COVID тестване и при строго определени мерки, за пазаруване на продукти от първа необходимост.

Преди дни CCTV публикува два списъка за края на годината – на водещите новини и събития за годината в рамките на Китай и по света.

Интересно е двата списъка да бъдат сравнени – типично, е че вътрешните новини са основно позитивни и ориентирани в голяма степен и към бъдещи инициативи и очаквания, а световните – хронологично смесени, но свързаните с Китай сред тях – все така позитивни.

Ето списъка на водещите събития за годината в рамките на Китай:

1. Китайската комунистическа партия е на 100 години - тържествено отбелязан на 1 юли, вековният юбилей на ККП бе свързан в медиите и със справянето на властите с бедността на населението – и фокусиране върху изграждане на просперираща, модерна, социалистическа държава.

2. Шестият пленум на 19-ия Централен комитет на ККП – състоял се между 8 и 11 ноември и утвърдил ключовата позиция на Си Дзинпин като един от най-важните лидери в историята на Китай, както и ключовите бъдещи инициативи.

3. COVID контрол и икономически растеж: фокус върху стабилност, най-голям ръст сред водещите икономики, ръст на износа.

4. Развитие на демократичния процес и правни реформи, обявени през октомври.

5. Новообявените мерки и цели за въглеродните емисии – и ангажимента на Китай да постигне въглеродна неутралност до 2060 г.

6. Рекордна година за зърнопроизводството въпреки исторически наводнения.

7. Седмо национално преброяване на населението: Китай все така водещ по население - според преброяването от края на 2020, населението възлиза на около 1.4 млрд. - или 18% от световното население.

8. Китай отбелязва успехи и навлиза в нов етап от космическата си програма: новата китайска космическа станция вече има екипаж.

9. Изборите в Хонконг.

10. Завръщането на Менг Уанджоу, главен финансов директор на „Хуауей“, в Китай след почти тригодишен домашен арест в Канада.

Най-важните международни събития през 2021 според централната китайска медия:

1. Китай практикува и допринася за развитието на истински мултилатерализъм: 50 години след като заема отново мястото си в рамките на ООН, Китай е поддръжник на „световния мир и сигурност“, насърчава „реформите и изграждането на глобалната система за управление“, защитава „принципа на справедливост“, насърчава и практикува „истински мултилатерализъм“ и работи заедно с останалите членове на международната общност за изграждането на „споделено бъдеще за човечеството“.

2. COVID-19 – и политизирането на пандемията и ваксинациите по света, което възпрепятства глобалните противоепидемични мерки.

3. Китай и Русия удължават Споразумението за добросъседски приятелски отношения и сътрудничество: „модел за отношения между водещи световни сили през 21 век“.

4. Американските войски набързо напускат Афганистан – „безславен край на 20-годишна война“.

5. Ръст на инфлацията в ключовите европейски икономики и САЩ.

6. Русия, НАТО и Украйна – Русия дава ясен знак за това какво е приемливо по въпроса.

7. Американската демокрация в опасност след протестите от 6 януари 2021 – „най-значимият инцидент на насилие, свързан с щатска федерална агенция от палежа на Белия дом през 1814“.

8. AUKUS и негативните му ефекти върху международната система за ядрена непролиферация; решението на Япония да изпусне радиоактивна вода в морето среща международна опозиция. 

9. Конференцията на ООН по Конвенцията за изменението на климата (COP26) в Глазгоу и Конференцията на ООН по Конвенцията за биологичното разнообразие в Кунмин – световната общност показва решимост в инициативите за запазване на биологичното разнообразие и глобален отговор за проблемите, свързани с промените в климата.

10. Асамблеята на ООН подкрепя Зимната олимпиада в Пекин.

По-горното дава идея за „официалните“ канали и фокуса на централните китайски медии и илюстрира до голяма степен фрагментираността на световната система дори по отношение на информационния поток и избирателността му.

По отношение на България най-популярният ден за държавата през годината е бил 31 май – според Wechat Index, който отчита активността във връзка с дадена дума, терминът „България“ е споменат/ потърсен 22,3 млн. пъти в този ден (за сравнение, на 28 декември това се е случило само 219 хил. пъти – Wechat има около 1.2 млрд. потребители). Интересът на 31 май най-вероятно се дължи на статия в централните медии от същия ден, описваща „щурм“ на натовски войници в „българска фабрика“.

Затова е може би интересно да видим какво вълнува хората в интернет пространството - китайски платформи публикуваха наскоро най-популярните и обсъждани нови фрази от годината - те са по-разнообразна комбинация от политически и социални събития.

Някои от тях са свързани с популярни телевизионни програми и видео игри, а някои са в резултат на инициативи на централните власти, като:

- Shuangjian – „двойно облекчение“ – във връзка с реформите в образованието, които целят да облекчат стреса и разходите, свързани с началното и средното образование, в резултат на застаряването на населението (което преброяването показа) и въведената нова политика за три деца на семейство. Shuangjian означава по-малко домашно и строг контрол върху извънучилищното обучение – което от своя страна доведе до сътресения в тази индустрия и фалитите на няколко гиганта за извънучилищно обучение.

- Jiwa – „пиленца“ – всъщност сложна за обяснение фраза, която комбинира както стара лечебна практика (вливане на пилешка кръв), така и е наследник на концепцията за „майката тигрица“. Означава всъщност противоположното на „двойно облекчение“ и се свързва с многобройни, често ненужни хобита и уроци след училище, които целят да развиват многостранно способностите и интересите на децата.

- Tangping – „лягам си“ – една от забавните, но и притеснителни концепции – младите хора нямат желание да участват в изключително конкурентната бизнес и работна атмосфера на Китай (и особено в 996 – начинът на работа в много от водещите интернет и технологогични компании – от 9 до 9 часа, шест дни в седмицата) и затова се отдръпват от тази култура на работа и си „лягат“ – според някои от официалните платформи обаче само временно, за да съберат сили.

Сред останалите думи на годината има няколко свързани в патриотичния дух в държавата – възобновяване и величието на нацията са ключов елемент както от популярните „народни“ фрази, така и от държавната реторика.

Какво предстои? Китай ще навлезе в „буферния“ период между новите години – Китайската Нова година ще настъпи на 1 февруари 2022, а пък Зимната олимпиада започва на 4 февруари. Това предполага традиционното предпразнично „забавяне“ на бизнеса и засилени COVID мерки и предпазливост, за да може Олимпиадата да се проведе без сътресения.

Следващата китайска година е 4720 по ред – и е под знака на Тигъра. Традиционно, както по света, така и в Китай, тигърът е символ на смелост и справяне с трудностите.

За 2022 цветът, избран от Pantone, е синьо-лилав и символизира креативност и динамика.

Цветът на Китай за 2022 отново ще бъде червен.

Автор: Асен Велинов

Шанхай, Китай