Далече от славата на Торинската плащаница туниката от Аржантьой и судариумът от Овиедо са другите две реликви, свързани със страстите Христови.

Туниката, носена от Исус Христос по пътя му към Голгота, се съхранява в катедралата “Сен Дени д'Аржантьой” близо до Париж. Знае се, че е изтъкана от овча вълна без шевове от горе до долу - техника на тъкане, която се използвала през I в. в земите на днешна Сирия и Палестина, пише 24 часа.

По дрехата има петна от кръв на гърба и раменете. Най-новите научни анализи показват, че кръвта е от група АВ - същата като на Торинската плащаница и судариума от Овиедо, с който е било покрито лицето на Христос след свалянето му от кръста. Седем от видовете цветен прашец, открити по нея, са идентични с тези по другите две реликви.

 

Смята се, че туниката стига до Аржантьой, след като константинополската императрица Ирина я подарява на Карл Велики около 800 г. Той на свой ред я поверява на манастира, в който дъщеря му Теодрада е игуменка.

Оттогава свещената дреха не е напускала Аржантьой независимо от историческите превратности. По време на Великата френска революция местният свещеник я нарязва, за да я спаси от конфискуване и унищожение. Той заравя 4 парчета в градината си, а останалите поверява на доверени лица. 2 г. по-късно са открити само някои части.

Излагането ѝ за поклонение започва през 1884 г. и се прави веднъж на половин век - през 1934 и 1984 г. Бе предвидено да бъде показана отново чак през 2034 г. Тази година обаче епископът на Понтоаз, който е неин пазител, нареди да бъде извадена от хранилищата 18 г. предсрочно по повод 150-годишния юбилей на катедралата “Сен Дени д'Аржантьой”. За две седмици от 25 март до 10 април 200 000 богомолци от цял свят дойдоха да ѝ се поклонят.

Судариумът от Овиедо, който се пази в катедралата в едноименния град в Испания, също е изследван многократно.

На него не е съхранено изображението на Спасителя, но е пропит с кръвта му. Учените установяват, че парчето плат с размери 84 на 53 см е покривало лицето и главата на мъж със средно телосложение с мустаци, брада и дълга коса. В момента на смъртта главата е била наклонена 70 градуса напред и 20 градуса надясно, т.е. брадичката е опирала в гърдите, а дясната буза в дясното рамо - типична картина на разпятие. В белите дробове е имало голямо количество течност, съставена от 6 части лимфа и 1 част кръв - процес, който протича при разпъване на кръст.

Сравнителен анализ показал, че 70% от петната в предната част на судариума и 50% в задната са абсолютно идентични с тези на Торинската плащаница, в която е било увито тялото на Христос. В пещерата, където синът Божи е положен, судариумът бил свален, затова на него липсват някои петна, които остават по плащаницата. Според Марк Гускин, автор на книгата “Платното от Овиедо”, съвпаденията са твърде много и единственият логичен извод е, че судариумът и плащеницата са покривали едно и също лице.