Хорхе Марио Берголио е роден на 17 декември 1936 г. в Буенос Айрес в семейство с пет деца на италиански жп работник и съпругата му. Баща му - Марио, е емигрант от Италия, който заедно със семейството си бяга от режима на Бенито Мусолини през 1929 г. Майка му - Реджина, е родом от Буенос Айрес. Папа Франциск е учил химическа техника, но след това решава да поеме пътя на свещенството и постъпва в Семинарията на Вила Девото в Аржентина.

Завършва семинария във Вила Девото и влиза в йезуитския орден на 11 март 1958 г. Завършва философия и след това преподава литература и психология в Санта Фе и Буенос Айрес.

Преди да стане йезуит, папа Франциск сменя няколко поприща, като му се налага да работи дори като охрана в нощен клуб и чистач. На 21-годишна възраст се сблъсква с тежки здравословни проблеми - разболява се от пневмония, заради която губи част от белия си дроб.

Владее свободно испански, немски и италиански език. Самият той признава, че на младини е бил влюбен в момиче и е на косъм да се откаже от религиозния си път, но любовта към Господ надделява.

Ръкоположен е за свещеник на 13 декември 1969 г. от архиепископ Рамон Хосе Кастелано. Учи във Философския и теологически факултет в Сан Мигел, където по-късно става преподавател.

През 1980 г. става ректор на семинарията в Сан Мигел, където е учил. Той заема тази длъжност до 1986 г. Защитава докторска дисертация в Германия и се връща в родината си, за да служи там.

Папа Йоан Павел Втори призовава Берголио на консисторията (събрание на папата и кардиналите от католическата църква, на което папата съобщава нови назначения на свободните кардиналски постове) през февруари 2001 г. във Ватикана, където е ръкоположен за кардинал.

Като кардинал Берголио става известен със своята скромност, доктринален консерватизъм и съпричастност към социалната справедливост. Неговата скромност личи и в начина му на живот - живее в малък апартамент вместо в епископска резиденция.

Отказва да ползва лимузина с шофьор, а предпочита градския транспорт и дори се говори, че си готви сам. След смъртта на папа Йоан Павел Втори Берголио участва в конклава, който избира папа Бенедикт XVI.

През ноември 2005 г. Берголио е избран за председател на аржентинската епископална конференция за тригодишен мандат от голямо болшинство аржентински епископи. Преизбран е на 11 ноември 2008 г.

Става първият папа от повече от век, който отказва да се настани в луксозния папски апартамент в Апостолическия дворец, а предпочита да остане в двустайния си апартамент.

Освен с личната си скромност, папата се заема и с реформи на папските институции – назначава Батиста Марио Салваторе Рика за управител на Института по религиозните дела (официално име на т.нар. Ватиканска банка) и обещава по-голяма прозрачност в институцията, замесена в няколко скандала с пране на пари.

Обявява се и за един наболял въпрос във Ватикана – сексуалните престъпления над деца. Затяга законодателството спрямо блудство над малолетни и с декрет обновява дефиницията за понятието „престъпление срещу малолетни”, включвайки детска проституция, порнография и сексуални отношения с деца.

Папа Франциск ще остане в историята като първия, който изразява публична подкрепа за хомосексуалистите. Първоначално се противопоставя на еднополовите бракове и осиновяването на деца от хомосексуални двойки, като заявява, че това представлява дискриминация спрямо тях.

По-късно обаче променя позициите си и заявява, че хомосексуалистите не бива да се заклеймяват от обществото. „Ако човек е хомосексуален, търси Господ и има добри намерения, кой съм аз да го съдя?“ Франциск запазва твърди позиции срещу аборта и евтаназията.

Папата е силно ангажиран и с политиката. Остро се противопоставя срещу военните удари в Сирия и предупреждава, че не бива да се допуска „братоубийствена война” в името на печалбите от продажби на оръжия. Той определя войната в Украйна като срамно бедствие.

Източник: bTV