Ицхак и Коха Шрики. Те са двама влюбени израелци, които са на върха на щастието в семейния си живот, преди всичко да се преобърне за един миг. При атентата в "Сарафово" през 2011 г.

Това не е любов от пръв поглед, но за сметка на това остава вечна. Тя претърпява няколко аборта, затова се решават на инвитро. Успяват от втория път. Предприемат първото си пътуване, когато вече са семейство от трима. "Мислехме, че единствената опасност да пътуваш със самолет, е да не падне докато е във въздуха", споделя той.

На 18 юли 2012 г. на паркинга пред терминал "Пристигащи" на бургаското летище е взривен автобус от атентатор камикадзе. Загинаха седем души, ранени бяха 20.

Ицих разбира, че е загубил щастието си. Жена му не скача от автобуса, за да предпази бебето. Психолози му помагат да се възстанови, но когато е сам усеща кошмара много силно. "Трудно е да продължиш живота си - има две възможности - или да падна още по-надолу, или да се изправя. Тя би искала да продължа да живея, но бих дал живота си за нея", казва той.

Остава ѝ верен и избира живота. След години се жени, а после се развежда. Има дъщеря, която обожава. "Не се възстановяваш никога, споменът винаги се връща. Два-три пъти на ден ми се случва да отбия колата, за да поплача. Натъжава ме всичко, което ми напомня за атентата, но искам да живея с болката. Животът е по-силен от смъртта", убеден е мъжът. 

Като че ли не е било достатъчно, съдбата му приготвя ново изпитание. При атаката на "Хамас" на  7 октомври той и дъщеря му са в къщата на баща му - само на 30 км от Газа. "В шест часа ме събуди сирена. Скрихме се в тесен коридор, защото бомбоубежището беше далеч. Прегърнах дъщеря си, казах ѝ, че всичко е наред. Започнаха отново да свирят сирени една след друга. Тръгнахме на запад щом сирените спряха. Още докато бяхме в града, чухме нова сирена, легнахме на земята и покрих дъщеря си с тялото си. Тя ме попита "тати, защо го правиш". А аз отвърнах - за да те защитя. Тогава тя ми каза, че ако нещо падне до нас, аз ще умра, а аз отговорих, че тя е най-важна - моята дъщеря", спомня си израелецът. 

Казва ѝ, че има араби терористи, но не всички са такива. "Има лоши хора, които искат да ни убият. След станалото в Бургас и в Газа, знам, че могат да ни ударят още по-силно, да ни наранят, но не могат да ни унищожат", смята той.

Спасяват се и часове по-късно разбира от какво са избягали. "Някои от приятелите ми загинаха, мой близък полицай си отиде. Бащите ни бяха приятели. Загина, опитвайки се да защити хората", споделя с болка Ицхак.

Старае се да гледа възможно по-малко новини, а чуе ли сирена, бяга към бомбоубежището.  "По-чувствителен съм към събитията тук, знам през какво ще минават семействата. Историите докосват сърцето ми и започвам да плача. Напомня ми за онзи ден в Бургас, картините се връщат в главата ми", посочва той. След години работа с психолог, знае как да контролира ежедневието си, но знае и, че никога вече няма да е господар на живота си. 

"След терористичната атака не излизах и отказвах да се храня. След 1 година започнах да се срещам с жени. Най-трудно ми бе да се върна в Бургас на панихида на загиналите. На мястото на атентата все едно ме удари мълния, в следващите 2 дни не можех да говоря, не излизах от стаята. Всичко се върна в съзнанието ми", откровен е той. 

Според него най-трудно е да осъзнаеш какво всъщност се е случило. "Скръбта има няколко стадии - в началото не проумяваш станалото, ужасът идва 3-4 месеца по-късно. На рождения ден на съпругата си занесох цветя на гроба ѝ и нещо в мен се пробуди. Тогава осъзнах, че е мъртва, запитах се на кого нося цветя. Разбрах, че тя наистина си е отишла и тогава битката започна", заяви израелецът. 

Източник: https://nova.bg/