Запознахме се в интернет пространството, както е модерно напоследък. За емигранта времето е рапределено по часове и не го пилее в празни приказки. Затова след минута любезност преминаваме към същината на нашия разговор така:

Казвам се Марина Страхинова и съм от град Пловдив. Семейна съм, имам двама пораснали синове. Завършила съм иконимически техникум. По професия съм счетоводител. В България създадох три магазина за спортни стоки и шивашки материали, управлявах ги осемнадесет години, въпреки кризата и трудностите. Преди десет се преместих да живея в Англия, Лондон.

Здравей, Марина! Каква беше причината да се откажеш от успешната си кариера?

 Дойдох в Англия по настояване на съпруга си и за по-добро бъдеще на децата. Трудно взех решението да оставя всичко, което градих с години и да замина за непознатия Лондон.  Бях скептична.

Казах си: „Тук съм, в Лондон съм, на никой не му пука каква съм била преди, какво образование имам… започвам отначало!“ Реших да не се обръщам назад, защото когато се обръщаш, не можеш да продължиш.

В какво инвестира времето си, докато се адаптираш?

Докато водех и взимах детето от училище завърших всички възможни курсове по английски, завърших колеж, после унивеситет. Започнах работа в голяма верига магазини, снимката ми стои там като най-добрия служител. Бях наградена с трофей за постигнатото. Моят резултат е най-добър не само за магазина, в който работя ( около 200 човека), а най-добър от всички магазини в Англия за веригата Primark.

Колегите ти в Primark знаят ли за твоите феноменални възможности?

Не съм споделяла с колегите си, за да се концентрирам по-добре върху работата си. Въпреки това те мило ме наричат "the magnetic Marina". Всъщност бях горда Българка, когато директорът пред всички ме нарече "phenomenal Marina" и заяви, че на всеки етаж, ако има по една Марина ще бъде достатъчно.

Кога разбра, че можеш да предсказваш бъдещето?

След загуба на най-близкия за мен човек -моята майка започнах да виждам сцени от това какво ще се случи през деня. Чувала съм хора да мечтаят да виждат, но за мен беше кошмар. Един ден в центъра на Пловдив срещнах позната, с която не се бях виждала с години. Седнахме да изпием по кафе.

Тя беше видимо напрегната. Погледът ми бягаше все към чашата ѝ, започнах да говоря. Тя изненадано ме попита: "Кой ти каза? Никой - отговорих. Чета по кафето ти." Тогава се почувствах прекрасно, че мога да помогна. Гледах на кафе винаги, когато имах възможност в малкото си свободно време.

Виждам енергията на хората като цвят и я усещам като излъчване. Това ми даде сигурност да започна с гледането на кафе в Лондон. Така се запознавам с много прекрасни хора, срещам различни човешки истории, достойни за сериали. Нищо не може да замени това приятно усещане! Да виждаш благодарност и щастие в очите на хората е най-голямата движеща сила за мен. Така създадох и групата "Гледане на кафе".

Какви хора се свързват с теб?

Всякакви хора - учители, лекари, хора от частния бранш  и т.н. Това са просто хора на ралична възраст, които имат нужда от помощ. Когато нещата не вървят, не е грешно да потърсиш помощ. Тук се сещам за една жена - около четиридесет годишна, добре изглеждаща, силно набожна, която смяташе, че това е грях, но имаше нужда да дойде при мен. След първия път си тръгна обнадеждена, а по-късно сподели с мен, че не си е представяла така нещата.

 Няма да забравя и една учителка, как дойде и на излизане ми каза: "Няма повече да се видим, при гледачка се ходи веднъж" и ми благодари. Точно на следващия ден ми звънна с молба да се видим отново, защото всичко, което ѝ казах е вярно и тя го беше разбрала.

Не е ли страшно да надникнем в бъдещето си?

Не, когато си "зациклил" е необходимо. Не е нужно да губим време или да се блъскаме отново и отново в една и съща стена. Понякога каквото и да правиш, нещата не се получават. Друг път пък полето ти е отворено и трябва да действаш, но ти не го знаеш. Ето в такива моменти човек се нуждае от помощ.

Какво мисли семейството за твоето призвание ?

Свикнали са. Това винаги е било част от мен.

Уморяваш ли се от разплитане на минало и взиране в отвъдното?

Уморявам се, но живея в два различни свята и съумявам да балансирам - този, в който ходя на работа, забавлявам се и успявам да бъда една от най-добрите и другият, в който съм сама с клиентите си, влизам в техния живот и се стремя да бъда максимално полезна за тях. Това ме прави щастлива!  Радвам се, че започнаха да ме търсят хора и от различни държави. Сега вече гледам и онлайн- жива връзка, така че с мен се свързват от цяла Англия, Германия, Австрия и т.н.

Как се осъществява гледане на кафе онлайн, разкажи ни моля те!

Определяме час, в който ще се свържем. Непосредствено преди това кафето е изпито. Включваме камерата и гледам чашата в реално време. Започвам да говоря. Всеки клиент разполага с 60 минути, в които може да ме пита за всичко, което го вълнува, въпреки че никога не цепя времето. Ако е необходимо ще говорим и повече.

Какво трябва да бъде кафето?

Кафето трябва да бъде мляно кафе.

Ако някой иска да опита у дома да разгадае чашата си, ще подскажеш ли нещо най-общо? 

Защо не? Това може да правите винаги за забавление. Ще ви кажа основните неща, по които трябва да се ориентирате. Фигурите в дъното на чашата са нещата, които се случват точно сега - днес или утре. Колкото са по-близки фигурите към дъното, толкова по-скоро ще се случват събитията. Тези, който са извън чашата, от обратната страна вече са минали.

Колкото са по-изразени изображенията, толкова по-силно значение имат за вас. Едни и същи фигури в чашите на различни хора могат да значат абсолютно различно нещо. Затова всичко е индивидуално. Лесно може да видите цифри, букви, зодии и т.н. Да не забравяме да гледаме и чинийката. Тя пък определя настояще и бъдеще.

Вярващ човек ли си?

Да вярваща съм, но това не ми пречи да помагам с дарбата си на хората. Бог и църква за мен са две различни неща. Църквата е институция, а Бог е навсякъде. Ние сме частица от Бог. Не е нужно да ходиш всеки ден на църква, за да се докоснеш, видиш или усетиш Бог. Важна е нагласата, а вярата е най-добрият лечител.

Виждаш ли изход от кризата с пандемията наречена корона вирус?

Разбира се, това е временно състояние. Ние отново ще живеем, ще се смеем, ще дишаме, но животът ще бъде друг.

Да, Марина, животът ще бъде различен, ние ще бъдем различни, надявам се по-зрели  и праволинейни. Благодаря ти, че отдели от времето си, благодаря ти за любовта, търпението и всеотдайността, с която се грижиш да бъдем здрави емоционално и физически. Пази се!

Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя ни среща с интересни хора от България и света. Нели е от Бургас, щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.