Луната е силно свързана с човешката народопсихология. От дълбока древност той се взирал в нощното небе търсейки меката й светлина, която да разсее мрака на нощта, светлина която да прогони страха и несигурността стаили се дълбоко в душата му. Още в тези първи мигове се е родила приликата с първичната женска енергия, с приемствеността, с топлината, със закрилата. Да но тя поражда и усещането за рутина, за несигурност и страх, за статичност и смърт.

До днешни дни тези усещания са се предали от уста на уста, създали се се много митове, легенди, дори и цели философски и окултни течения. Образът й е издигнат до култ - обвит в мистика той е фундамент и светът ни нямаше да е същия без нея.

Какво обаче представлява Луната? Тя е естествен спътник на Земята намиращ се на около 360 000 км - 400 000 км. Заради близостта си и пропорционално големият си обем спрямо планетата ни Луната оказва пряко влияние върху живота на планетата.

Тя стабилизира земната ос (наклона на нашата планета), да има сравнително малък толеранс, което е причината климатът да е по-мек и естествен. Влиянието й може да се наблюдава край големите водни басейни, защото тя с притегателната си сила предизвиква приливи и отливи.

Как обаче я е виждал човекът едно време? В повечето легенди за луната и слънцето се касае за несподелената любов между двете небесни тела, които се гонят до края на вечност. Често именно тя е нежната девойка, странстната жена или плодовитата баба, но има религии, където именно Луната е оприличавана с мъж (Анинган , Мауу). Като цяло обаче женската енергия е по-трайно наложена сред разбиранията и вярванията. Тя е тази която е свързана с интуицията, душата, емоцията, страха, задгробния живот, но и създаването на нов, пасивността, студа, мракът.

Тази която попива енергия за да свети. Тази потайнственост с времето е родила различни вярвания, че силата която се ност, тази метаморфоза през която ежемесечно минава диска й носи нечиста сила. Родили са се вярвания за зли магьосници, вещици, върколаци, които са обсебени сиянието й вечер. Това е една погрешна представа за нейната енергия. Дори в изначалната си форма тя да олицетворява много пасивни качества, в своя архетип преди всичко Луната е тази, която приема, която разбира и люби.

Често приемаме нашата месечина за даденост, забравяме да погледнем нощното небе, но тя винаги бди над нас, тя е там и осветява пътя ни, тя е в поезията ни, тя е в приказките ни, тя е в нашата музика:

luna quieres ser madre

y no encuentras querer

que te haga mujer

dime luna de plata

que pretendes hacer

con una niño de piel

hijo de la luna

Хей, Луна, искаш да бъдеш майка,

А всъщност не знаеш какво искаш,

Какво искаш, жено?

Кажи ми, сребърна луна?

Какво ще правиш

Със смъртно дете?

Синът на Луната

Започна първото пълнолуние за Новата 2023 година. Според вярванията то е известно като Вълча Луна. Предполага се, че индианците и средновековните европейци са кръстили така явлението заради воя на гладните вълци в горите. Живеем в други времена, няма гори около нас, няма гладни вълци, но нима ние самите не сме заобиколени от други тип врагове и страхове.

Лутаме се сред бетонни лабирините, откъдето всеки е нахлузил маската и се страхува да покаже себе си, страхува се да бъде приет сред обществото такъв какъвто е. Лицемерие, лъжа, потайнственост - всичко това е в низшата форма на човека и пътя, но нека погледнем

Луната и да се сетим, че тя не е само това, тя не е само пасивност и смърт, тя притежава най-висшите идеали към които ние всички се стремим: емоцията, душата, силата на чистите човешки взаимоотношения, новият живот, който се заражда в утробата й и ще пречисти света от негативното, от страха и мрака.

Автор: Диян Димитров