Един от най-известните секссимволи в света през 50-те, 60-те и 70-те години – Брижит Бардо (грешно изписвана поради английската транскрипция на името като Бриджит Бардо), днес празнува своя 90-и рожден ден. Талантливата французойка беше олицетворение на красотата и стила няколко десетилетия.
Любимката на няколко поколения е родена в Париж през 1934 г. Актьорската ѝ кариера стартира през 1952 г., но става световноизвестна през 1957 г. с ролята си във филма „И Бог създаде жената“. В кариерата си тя играе в 47 филма и записва над 60 песни.
През 1973 година Бардо се оттегля от развлекателната индустрия. През 1985 година става носител на Ордена на Почетния легион, но отказва да го приеме. След пенсионирането си се утвърждава като активист за правата на животните.
Юбилея си Бардо вероятно ще отбележи в имението в Сен Тропе в компанията на Бернар д’Ормал, с когото сключва брак през 1992 г.
Ако беше жив, днес Марчело Мастрояни, изнервеният латинолюбовник, символ на мъжественост в италианското кино, щеше да навърши сто години. По повод смъртта му от рак на панкреаса през 1996 г. Си Ен Ен припомня склонността на тосканеца да бъде откровен и скромен, дори малко в повече, отколкото се очаква от филмова звезда. „Аз изобщо не съм пристрастен към секса“, казва Мастрояни пред американска телевизионна публика, докато е на върха на кариерата си. И припомня, че режисьорът Федерико Фелини го наема за култовия филм „Сладък живот“ (1960 г.), „защото имам ужасно обикновено лице“.
За цялата си кариера Мастрояни успява да заснеме 120 филма и въпреки нежеланието да се налага в Холивуд, става първият неанглоговорещ актьор, номиниран за „Оскар“. Голямата награда му се изплъзва докрай, но за сметка на това печели всички други световни киноотличия.
Две звезди в италианското кино неизменно се свързват с името на Марчело Мастрояни – Фелини, и кинодивата София Лорен. Двамата си партнират в 11 филма и се превръщат в символ на обикновените италианци – просто мъж и жена, остроумни, приветливи, мрачно красиви.
