Напълно запазена дърворезба и корабни въжета, съхранени във вида, по който са били поставени от боцмана преди векове, откриха изследователите от морския археологически проект „Черно море“. Втората експедиция по проекта приключи с разкриването на общо 11 корабокрушения.
Три обаче са находките, които най-силно са впечатлили изследователите, разказа проф. Джонатан Адамс от университета в Саутхемптън. Ценен за подводните археолози се е оказал корабът със запазените въжета и дърворезба. Той е открит на над 150 метра дълбочина където липсва кислород и това е успяло да запази части от плавателния съд абсолютно непокътнати.
Подобна находка е уникална, до сега подводни археолози не са успявали да открият така добре съхранен кораб, обясни проф. Адамс. Плавателният съд е строен в Османската империя и по-точно в региона на Черно море, обясни доцентът от университета в Кентъки, САЩ Крум Бъчваров. В добро състояние е бил намерен и кораб, който е потънал в морето около 9-10 век. На борда му има амфори, запазени са и части от мачтата. Корабът е на повече от 100 метра под морското дъно. Открит е със специална сонда, а след това е направен и триизмерен модел.
Най-забележителната находка обаче е кораб от Средиземноморието, открит в северната част на Черно море. За неговото съществуване са спорили поне 3 поколения историци. Той е бил рисуван на картини и фрески от ренесансовите художници, описван е в историческите документи, но никой до сега не го е откривал.
Корабът е от 13-14 в. Смята се, че е една от най-значимите находки в подводната археология. За него учените твърдят, че е донесъл Ренесанса в Италия и е причина за създаването на банкерството. По подобие на този кораб са направени и корабите, с които Христофор Колумб е правил своите пътешествия. Това е т.нар. кръгъл кораб. Създаден е малко преди времето на Големите географски открития и е първият, с който са извършвани плавания на големи разстояния и с големи товари. За щастие на изследователите, корабът е с изцяло съхранена палуба, мачтите, конструкцията за външното управление и на практика целия корпус са непокътнати.
Това е втората експедиция в рамките на морския археологически проект „Черно море“. Тя започна на 1 септември и се проведе в акваторията между Резово и нос Галата от изследователския кораб Stril Explorer.
Екипът на Черноморския археологически проект се състои от учени от Програмата по морска археология на Университета в Саутхемптън (Великобритания), който е установил партньорство с Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и с българския Център за подводна археология.
Точно подводни археолози е правилният термин. Имаме Център за подводна археология, в чуждите университети се използва същият термин.
"PODVODNI ARHeOLOZI" mi zvichi niakak stranno. Razbira se che shte tarsiat pod vodata, a ne na pavarhnosta i. Kak zvichi MORSKI ARHEOLOZI ?