На днешната дата преди 200 години в село Оберндорф край Залцбург за пръв път е изпята песента, превърнала се в най-популярната коледна мелодия - първо в германоезичния свят, а след това и по света. През 2011 г. ЮНЕСКО я обявява за част от световното културно наследство, съобщава Дневник.
"Тиха нощ, свята нощ" (Stille Nacht, heilige Nacht) е композирана от през 1818 г. от Франц Грубер, а автор на текста е отец Йозеф Мор. Тя е изпълнена на Бъдни вечер в църквата "Св. Николай" на брега на река Залцах в Австрийската империя (днес на територията на Австрия).
Грубер бил директор на училище и свирел на орган в близкото село Армсдорф. Мор, който написал текста през 1816 г. в Мариапфор (родният град на баща му) и дошъл в Оберндорф през 1817 г., го помолил да композира по него мелодия и да изпълни музикален съпровод на китара, която е запазена и до днес.
Има различни версии защо не е използван органът в църквата - от повреда заради наводнение от реката до гладни мишки, които прегризали меховете - но се смята, че това са само легенди. Най-вероятно "Тиха нощ" е композирана именно за китара - достъпен за обикновените хора инструмент - и това е помогнало бързо да се разпространи.
Произведението претърпява лека промяна в следващите 30-ина години, докато придобие вида, в който е познато днес. Междувременно е забравено кой е авторът на музиката и дълго време се е смятало, че това може да е някой прочут като Хайдн, Моцарт или Бетовен. Запазен нотен ръкопис на Грубер е открит чак през 1995 г.
Популярността ѝ се дължи и на това, че много бързо стига до владетели от онова време. Карл Маурахер, който поддържал органа в Оберндорф, много харесал песента и я пренесъл в Цилертал. Там я научават две семейства пътуващи музиканти, които бързо я включват в спектаклите си. Райнер, една от фамилиите, я изпълнява пред императорите Франц I и Александър I, а през 30-те години на XIX век - и в САЩ. През 40-те години тя става любима и на пруския крал Фридрих IV.
В края на 50-те години е написан и английският превод, с който песента става още по-популярна.