Може да не са изключително зелени и да нямат огромни космически кораби, но според нови изчисления в нашата галактика може да има повече от 30 интелигентни цивилизации, способни да общуват помежду си.

Изследването на британски учени, публикувано в Astrophysical Journal, не само показва какви са шансовете за живот извън Земята, но би могло да хвърли светлина и върху нашето собствено бъдеще и място в Космоса.

"Мисля, че е изключително важно и вълнуващо, защото за първи път наистина имаме оценка за този брой активни интелигентни, общуващи цивилизации, с които потенциално бихме могли да се свържем и да разберем, че има друг живот във Вселената - въпрос от хиляди години, на които все още няма отговор", казва Кристофър Конселис, професор по астрофизика в Университета в Нотингам и съавтор на изследването, в официално съобщение.

През 1961 г. астрономът Франк Дрейк предложи станалото известно като уравнение на Дрейк, като посочи седем фактора, които трябва да бъдат известни, за да се направи оценка за броя на интелигентните цивилизации. Тези фактори варират от средния брой звезди, които се образуват всяка година в галактиката, до времевия период, през който една цивилизация би трябвало да изпраща сигнали в Космоса.

Малко от тези фактори са измерими. "Резултатите на уравнението на Дрейк варираха от нула до няколко милиарда (цивилизации) - по-скоро е инструмент за мислене по въпроса, а не нещо, което ще даде прецизен отговор", казва Конселис.

Учените са прецизирали уравнението с нови данни и предположения. "Направихме предположението, че интелигентният живот ще се формира на други, подобни на Земята, планети, така че след няколко милиарда години животът автоматично ще се формира като естествена част от еволюцията", казва Конселис.

Предположението, известно като "Астробиологичен принцип на Коперник", е приемливо като се приеме, че всичко - от химичните реакции до образуването на звезди - се случва, ако условията са правилни. "Ако интелигентният живот се формира по научен начин, а не само по случаен начин или по много уникален начин, тогава бихте очаквали известен брой цивилизации в нашата галактика", казва той.

Той добави, че макар да изследването да е спекулативно, извънземният живот би имал сходства във външния вид с живота на Земята. "Не бихме били много шокирани, когато ги видим", казва той.

За едно от ограничаващите предположения в изследването си изследователите използват Земята, където животът започва преди приблизително 4.54 милиарда години. Те приемат, че интелигентният живот най-вероятно се формира за по-малко от 5 милиарда години (въз основа на случилото се на Земята).

Вторият ограничаващ критерий се фокусира върху звездите. Учените изчисляват, че планета с интелигентен живот би обикаляла около звезда като нашето Слънце (защото животът се е образувал тук, на Земята, която обикаля около Слънцето). Такава звезда би имала "съдържание на метали, равно на това на Слънцето... (Слънцето е сравнително доста богато на метал)", казва Том Уестби от екипа в Нотингам.

В допълнение към тези два астробиологични ограничаващи критерия учените вземат предвид технологичните възможности. Изследователите преценяват, че броят на "интелигентните" цивилизации зависи от технологичното развитие - по-точно от колко време изпращат някакъв сигнал в Космоса (всичко от радиовълни от сателити до телевизия).

При тези условия в Млечния път днес вероятно има между четири и 211 цивилизации, способни да общуват с другите, като 36 е най-вероятното число. Но Конселис отбелязва, че това число е консервативно, не на последно място защото се основава на това колко дълго нашата собствена цивилизация изпраща сигнали в Космоса - период от едва 100 години.

Екипът добавя, че човечеството би трябвало да оцелее поне още 6120 години за двупосочна комуникация. "Те ще бъдат доста далеч... 17 000 светлинни години е нашето изчисление за най-близката възможност", казва Конселис. "Ако намерим интелигентен живот по-близо... това би било добър показател, че животът на общуващите цивилизации е много по-дълъг от сто или няколкостотин години, че интелигентната цивилизация може да продължи хиляди или милиони години.

Д-р Оливър Кътъл, експерт по екзопланети в Университета в Кеймбридж, който не е участвал в изследването, заяви пред британския в. "Гардиън", че за да бъдат направени подобни оценки, трябва да бъдат разкрити няколко все още слабо разбрани фактора, включително как е започнал животът на Земята и колко от подобните на Земята планети, считани за обитаеми, биха могли наистина да поддържат живот.

Проф. Андрю Коутс от лабораторията за космическа наука "Мълард" в University College London, каза, че предположенията, направени от Конселис и колегите му, са разумни, но стремежът да намерим живот в Космоса вероятно засега ще се осъществи по-близо до Земята.

"Това е невъзможно да се тества с помощта на съвременни техники", каза той. "Междувременно изследванията за това дали сме сами във Вселената ще включват посещение на вероятни обекти в нашата собствена Слънчева система, например с нашия роувър Rosalind Franklin до Марс през 2022 г. и бъдещи мисии до луните на Юпитер и Сатурн - Европа, Енцелад и Титан."

Източник: Dnevnik.bg

Снимка: The University of Nottingham