Как учениците могат да намалят времето си за учене с около 80%

Легенда разказва, че един поет напуснал гръцки дворец, след като изнесъл рецитал. Скоро след това сградата се срутила, погребвайки всички присъстващи. Поетът успял да идентифицира всички жертви, като си припомнил кой къде е сядал на събитието. Дали това наистина се е случило, е предмет на дебат, но свързването на места, истории, термини и фрази със сигурност може да ни помогне да запомняме, показва репортаж на „Дойче веле”.

Юрген Петерсен – мъж с феноменална памет, който работел като фермер. „Първо научих имената на 200 държави и техните столици, докато доих кравите. Това беше първото ми предизвикателство. И до днес мога да назова държавите и техните столици”, каза той.  

Обучението на паметта вече е стандартна функция в училищата в някои страни, но е сравнително ново в Германия. С метода Локация или Локай учениците са помолени да изградят маршрут през класната стая, свързвайки чуждото с познатото. 

Учениците могат да намалят времето си за учене с около 80% като използват метода, който току-що видяха. Не се изисква талант, а само малко практика.

С малко тренинг почти всеки може да има памет като слон. Слоновете наистина имат невероятно добра памет. Те могат да помнят някои неща с десетилетия. Разпознават други представители на същия вид и дори хора, с които са имали контакт. Също така помнят водопои и други важни места и могат надеждно да намерят пътя обратно до тях.

В миналото паметта се е смятала за чекмедже в мозъка, където всичко, което научавате и преживявате, се съхранява и извлича, когато е необходимо. Но това не означава, че паметта се смята за нещо подобно. Нашата памет се състои от много различни системи. Краткосрочната ни памет служи като вход за нашите спомени. Тя съхранява информация само за няколко секунди до няколко минути. Всичко, което помним за по-дълго, трябва да премине през решаваща точка на превключване в мозъка – хипокампуса. Тук информацията се филтрира.

Нашата дългосрочна памет съхранява различни видове спомени в различни системи. Определени умения или задачи, които сме научили, се записват в нашата процедурна памет. След като сме се научили как да караме колело, не е нужно съзнателно да мислим за това. Малкият мозък е особено важен за тази форма на памет.

Друга форма на дългосрочна памет е известна като перцептивна памет. Тук съхраняваме всичко, което сме разпознали като правило или модел, например, че кучетата са различни от котките, или че летните пейзажи са различни от зимните. Мозъчната кора е мястото, където се съхраняват тези основни модели.Фактическите знания се съхраняват в нашата изрична или декларативна памет, например, че Пекин е столицата на Китай, или че Алберт Айнщайн е измислил теорията на относителността. При повечето хора този вид научено знание се обработва с лявото полукълбо, където се намират ключови области, свързани с ръчата и езика.

После имаме автобиографична памет, където се съхраняват нашите лични преживявания и история, като първия ни учебен ден, първата ни целувка, или други по-малко приятни събития.

Тук обикновено се съхраняват спомени от ситуации, които са емоционално значими за дълго време. Автобиографичната памет е особено сложна, включвайки няколко части на мозъка, работещи в синхрон. Нашите спомени се съдържат в различни системи и нямаме само един вид памет, а много.

 

 

 

Източник: https://nova.bg/