С близо 500 на сто се е увеличила доходността на инвестицията в колекционерски питиета за последните 10 години, съобщава Труд.

Каква мислите, че е най-изгодната инвестиция, в която можете да вложите парите си в кризисните години, които очевидно предстоят в резултат на световната пандемия от COVID-19? Вероятно веднага ще ви хрумне да потърсите редки диаманти, скъпи бижута, коли, часовници, редки монети.

Оказва се обаче, че през последните 10 години най-голям ръст на вложението си е получите, ако си купите няколко колекционерски бутилки рядко срещано уиски. С близо 500 на сто се е увеличила инвестиционната стойност на подобни питиета през последните десет години, показва доклад на Knight Frank. Кризата почти не е променила стойността на подобни „течни“ инвестиции, като спадът за последната година е едва 4 на сто, става ясно още от анализа. 

Най-достъпната инвестиция на пазара е в единични колекционерски уискита, а не в цели партиди. Цените варират според реномето на дестилерията и изключителността на предложението, но безспорен лидер в маркирането на скъпи питиета е шотландската дестилерия Macallan, която държи първите места в класацията за най-скъпо продадени уискита.

От първо до 7-мо място производителят триумфира, като позволява само на японската марка Hanyu Ichiro да се намеси в битката. Колекцията от азиатски уискита заема трета позиция в топ на най-продаваните до момента уискита с обща цена от 1,5 млн. долара, но за общо 54 бутилки. Докато най-скъпо продадената бутилка уиски в света е Macallan Fine and Rare 60 Year Old, за която колекционер е платил умопомрачителните 1,9 млн. долара. За една единствена бутилка.

Ако решите да инвестирате в уиски трябва да имате предвид два основни фактора – колко е възрастта на питието и колко е времето, в което то е отлежавало в бъчвата преди да бъде бутилирано. Като според експертите вторият фактор е значително по-важен и колкото по-дълго е отлежавало в бъчва питието, толкова е по-ценно то. 

Данни на Rare Whisky 101 показват, че стойността на първите 1000 редки бутилки е нараснала с почти 350% от 2013 г. насам. 

Повърхностно купувачите на уиски се делят на три основни групи – инвеститори, колекционери и пиячи, но според експертите почти липсват „чисти“ представители на която и да е категория, защото купувачите всъщност съвместяват и трите характеристики. 

Освен интерес към колекционерски бутилки все повече инвеститори имат интерес и към вложения в цели бъчви с уиски. За разлика от трудността да намериш на пазара рядка, ценна и супер скъпа бутилка, която и да си струва инвестицията, вложенията в бъчви се правят значително по-лесно, категорични са експертите. В тези случаи уискито се съхранява и проверява от експерти, докато клиентът не е готов да го продаде или бутилира. Стойността на бъчвата ще се различава в зависимост от дестилерията, нейната възраст, как се съхранява и колко е пълна бъчвата.

Когато клиентът иска да продаде бурето, обичайно когато съдържанието остарее подобаващо, за да се поиска и по-висока цена за него, инвеститорът може да потърси друг такъв или да го продаде на лицензиран бутилиращ производител, който може да се съгласи да даде няколко бутилки от бъчвата за лична употреба.

Клиентът може също да избере да бутилира цялото бъчва в около 200-300 бутилки, които не могат да се продават законно, но могат да бъдат подарявани. Обичайно подобна краткосрочна инвестиция в рамките на до 4 години носи между 22 и 40 на сто възвръщаемост, а в случай, че бъчвата се съхранява десетилетие доходността може да достигне 180 на сто. 

Най-търсени на пазара са бутилки от дестилерии, които са престанали да съществуват и да произвеждат. Както и питиета, произведени през 60-те и 70-те години на миналия век, тъй като вече количествата от тях са почти изчерпани.