Вероника Братанова е родом от Монтана, развива се професионално в София и попада житейски в Бургас. Тя разказва за вдъхновението да разпространяваш красотата на танца. 

Вероника Братанова попада в света на балета много малка – едва на 4 години и то заради изкривяване на крачетата. „Майка ми ме записа в школата на своя съученичка, заради това изкривяване“, припомня си балерината. Вероника е изключително благодарна на учителката си по танци Ина Колева, майка на актрисата Елен Колева. 

Балерината се описва като палаво дете с къса коса, което се бие с момчета. „Нямах нищо общо с момичетата от школата“, си припомня през смях тя. За малкото момиченце обаче танцът става начин на живот и дори тайно се явява на изпит в Музикалната академия, където я приемат с профил „Балетна педагогика“. Започва да преподава танцово изкуство успоредно със следването си в Консерваторията. „Започнах да преподавам от самото начало като в движение прилагах това, което уча“, припомня си тя.

Не след дълго Вероника създава своя собствена школа по танци, на която дава името си - “VeroniQue”. Отначало започва да обучава възрастни любители, а след това и деца. С времето интересът към школата расте и някак естествено идва необходимостта от собствена зала за танци. Търсенето продължава дълго, заради специфичните изисквания. Помещение за школата се намира в бившата Цигарена фабрика в столицата. В изграждането на залата се включват и всички посетители на училището по танци. Тази година школата на Вероника навърши 9 години.

Младата жена попада в Бургас, заради любовта. С избраника на сърцето си Ивайло се срещат на рафтинг, тъй като балерината всъщност е изключителен привърженик на екстремните спортове. Продължава да развива школата си от Бургас и пътувайки до столицата като от януари 2020 година открива и детска танцово училище тук.  

„Балетът изглежда много красиво, но под тази лекота и красота стои ежедневен труд“, признава тя. Сцената й липсва, но усеща преподаването като призвание. За едно от най-големите си постижения счита създаването на почти професионално представление с любители танцьори. Тръпката при работата с деца е още по-голяма, защото заниманията започват от много ранна възраст. „Ти ги поливаш като цветя. От първата ми група имам вече приети в Балетно училище. При децата ти наистина виждаш плода от своята работа, което е страхотно удовлетворение“, допълва Вероника.

Пандемията не се отрази добре на хората на изкуството, признава балерината. „Танцът е живо изкуство. Единствената опция, която имахме, когато бяхме напълно затворени, беше онлайн обучението. Но не беше същото, защото няма как пред лаптопа да покажеш всичко. Все пак направихме онлайн Коледен концерт“, разказва Вероника. По нейните думи, това е период на оцеляване. „Въпреки че става въпрос за бизнес, не мога да го възприема по този начин. Правим го за децата и за нас важното е да видим резултати. Но по време на пандемията осъзнахме, че когато не можем да работим и парите са фактор“, допълва тя. „Но когато човек се влюби в едно нещо и го прави с цялото си сърце, посвети цялото си време и старание, тогава нещата се получават“, категорична е Вероника. Тя дава положителния пример, че когато влагаш сърцето си в нещо, то ти се отплаща. В нейния случай са детските усмивки и искрата в малките очи.