Има едно място в Бургас, което и зиме, и лете е еднакво желано. Щом слънцето се покаже в ранния март, макар още да е студено и лятото да е мираж, това място започва да „дърпа“ с примамката си всеки бургазлия и гост на града. За едно от най-любимите места в града разказва Труд.
 
И през зимата – сиво, студено, а пък „сиренцето“ си стои в капана и мами посетители. Става дума за най-известните заведения в Бургас. Те далеч не са луксозни, но пък са на брега на морето.
 
От години са ги кръстили „капаните“. Прясна цаца с бира, най-вкусното в града шкембе и рибена чорба са всъщност примамките, които ловят туристи и постоянни посетители обед и вечер, някой път и до зори.
 
Естествено, към вкуснотиите трябва да се прибави и чудната гледка към морето, а нощем – шумът на вълните, който „пробива“ мрака.
 
На капаните в Бургас през лятото хит са калмарите по гръцки, цацата, сафридът и попчетата. Естествено, всичко това върви с бира, узо или нашенска ракийка и бяло вино.
 
Някои от капаните изобщо нямат имена, другите заведения по брега си имат – например „Тропиканата“. Но и на тях им казват „капаните“.
 
На разходка край морето няма значение в кой капан ще седнеш. Усещането все е приятно и рибите са вкусни. Електробусче вози туристи и местни от Мостика до Морската гара, където ресторантът за морски дарове носи името

 
„Капитан Джак“, но и него взеха да го претопяват – „Капанът на Морска гара“.
Все пак обаче основният район на капаните си е на Северния плаж. Там мястото винаги е било култово. Навремето тук беше Евиният плаж, до него – Адамовият.
 
За разлика от Евиния, който бе ограден с дървени плоскости, надупчени от недобросъвестни граждани, Адамовият бе свободна територия – без ограждения.
Съвсем наблизо минаваше и теснолинейката за Поморие. Тази, дето машинистът където си искал спирал – да си набере примерно царевица в някоя нива, защото освен неговия друг влак по линията не минавал.
 
Така поне разказват. Сега има идея за жп връзка, която да свързва Бургас със Слънчев бряг, а междинна спирка да е Сарафово, където е и летището.
 
Друга особеност на капаните е, че те се намират по пътя към безплатния санаториум за лечение на ставни болежки – езерото с луга. Там нашенци и чужденци прииждат цяло лято, та почти до края на ноември, за да се топят в лугата и калта.
 
На връщане, естествено, никой не се отказва и от другото удоволствие – да седне в заведение на брега и да се почерпи с прясна цаца и ледена бира.
 
Цялата история можете да прочетете ТУК.