Баби от средецкото село Момина църква пазят традициите на уникални обреди и занаяти. По време на фолклорния фестивал „Божура“ те показаха как навремето техните баби са влачили вълна с дарак, как са тъкали и плели.
Жените показаха и други старинни занаяти като например маене. При него от вълната се дърпа малко по-дебела нишка, която ще влезе тъкането на бяло одеяло. Чрез въртене на маган пък, уред, който служи за обработка на памук, семките падат и памукът се влачи. Гостите на фестивала имаха възможност да видят и кутел. В този съд се счукват на ситно червен пипер и много билки. След това сместта се изпича и се получава „една голяма вкусотия“, уверяват бабите.
„Тъй като ние сме много любопитни жени, искаме да възвърнем старото и да научим децата си. Сред нас има и едно младо момиче, което никога няма да забрави този момент. Този спомен ще му остане завинаги в съзнанието – как е дошла с нас и какво е научила. Това е нашата цел – да предадем обичаите си на по-младите“, заяви Ивана Огнянова.
Дамите казват, че по време на фестивала, доста хора са проявили интерес към техните традиционни занаяти.
„Много хора ни посетиха, снимаха ни и се възхищаваха. Трудно изровихме тези неща, бяха хванали паяжини, но искахме посетителите да ги видят, защото тези неща вече се забравят“, каза още Огнянова.
Пред Gramofona.com бабите на Момина църква разкриха и един от местните ритуали.
Характерен само за тяхното село е обичаят Пеперуга (б. авт. Обичаят е по-известен като Пеперуда). Това всъщност е молебен за дъжд. Започва се с пеене на песни, играят се ритуални танци, прави се и герман от глина, който е във формата на мъжка фигура. Той се поставя в турска керемида и в листа от лопуш. После германът бива погребан, за да го отведе реката в морето и след това старите хора са очаквали да завали дъжд. След „погребението“ винаги се прави питка в чест на германа, за да се почерпят хората. За нейната направа младите девойки обикалят всяка една къща в селото, за да съберат брашно. След приключването на тази задача, домакинята, която са нарекли, прави питката.
Обредът се е изпълнявал само един път в годината, когато настане суша. В днешно време жените от селото правят само негови възстановки. Показвали са го и по други места в страната, като с него винаги са предизвикали голямо възхищение.
„В Жеравна ни целуваха ръцете след този ритуал. От БАН, отдел „Фолклористика“, даже го заснеха. Предложиха ни да дойдат в селото и да го заснемат с дрон“.
Безспорно най-интересната случка с представянето на този обичай е, когато дамите от Момина църква го разиграват в Летния театър на Бургас.
„Предизвика голям интерес, свърши ритуалът и… се изсипа голям дъжд, заля ни. Все едно се чуха нашите молитви“, спомнят си възрастните жени.
Докато показват своите занаяти и разказват за ритуалите си, бабите са облечени с автентични народни носии.
„Костюмите ни са на над 100 години, много си ги пазим, при нас всичко е оригинално“, гордо заявяват те.
Опасяват, се че тези занаяти и ритуали, характерни за селото, могат да бъдат забравени.
„Ние много пъти сме говорили на репетиции – молим, каним, имаме по-млади жени на село, но не проявяват интерес. Това е лошо“, категорични са те.
