2019 през погледа на археолозите в Созопол

Наситена с интересни открития и изненадващи находки е отминалата вече 2019 година за археолозите, които работеха на терен в Созопол. Древният град е истинска съкровищница за специалистите. В началото на летния сезон се проведоха съвместни археологически разкопки, организирани от „Музеен център Созопол“ и френския Лувър.

Изследователският интерес на международния екип бе насочен към цялостно проучване на античните пластове на Южната крепостна стена и средновековния манастир „Свети Николай Чудотворец”, разположен в северната част на местността „Провлака”. Разкопките се проведоха под ръководството на д-р Теодора Богданова, Димитър Недев и Александър Баралис – музей Лувър.

Проученият при предишни разкопки археологически комплекс, поднесе поредната изненада на изследователите. В малък участък между антично светилище – края на IV – началото на III век пр. Хр. и ранновизантийската баня VI – VII век (част от епископска резиденция), археолозите попаднаха на уникални за нашите земи археологически структури. Разкрито бе подовото ниво на стопанска сграда от V век пр. Хр., оформено с масивна хоросанова подложка с дебелина около 20 см., в южната част на което е оформен плитък дъговиден канал.

Фрагментът от античен керамичен тръбопровод, източно от сградата, минаващ под основите на светилището, дава основание за изграждане на научна хипотеза, че сградата е със стопански функции – зърно или водохранилище. През този ранен период хоросанът е скъпоструваща субстанция, с приложение в строителството на гробници, култова архитектура или при направата на стенописи и мозайки. Предвид мащабите на разкритата част от подовото ниво на сградата се предполага, че същата е имала важно обществено значение. До настоящият момент няма известни аналози в региона на Балканите на подобна археологическа структура от тази епоха.

Археологическите проучвания на остров Свети Иван през настоящата години бяха финансирани от Община Созопол и фондация „Благотворителност и милосърдие”. Проучвателят на обекта и откривател на мощите на Свети Йоан - проф. дин. Казимир Попконстантинов през 2019 г. разкри „Светото аязмо” на средновековния манастир. Археологическата структура с обем около 100 м³ е изградена от тухли в хидрофобен градеж с вътрешна обмазка, върху която са открити графити с изображение на Светия Кръст. Изцяло бе изяснен археологическият контекст и начина на изграждане на този „Животворен източник”, който през вековете осигурявал възможност за съществуването на Светата обител.

По време на разкопките бе разкрито съоръжение за каптиране, което осигурява свежа питейна вода за монасите. Каптажът и керамичният водопровод, довеждащ атмосферни води от водоснабдителното съоръжение е свързан с постянно водно стъбло от север. Цистерната е от типа на артезианските кладенци с полуцилиндричен свод и тухлена зидария от радиално разположени в псевдоаркада тухли по западната си фасада. Този начин на градеж осигурява надежността на конструкцията, изцяло съобразена с  конфигурацията на терена със силно изразен наклон на юг.

Резултатите доказват, че „Аязмото” е построено след средата на VI век.

След повече от три десетилетия на проучвания на територията на старата част на Созопол, едно археологическо откритие, опровергава наложилата се досега научна теза за упадъка на Аполония след превземането на града от легионите на римския консул Марк Лукул през 72 г. пр. Хр. За събитието разказват римските летописци Страбон и Апиан, които изрично споменават, че завоевателите отнасят в Рим, като ценен военен трофей колосалната бронзова статуя на бог Аполон – символ на града.

През есента на 2019 г. в непосредствена близост до съвременното пристанище при спасителни разкопки на екип с научен ръководител д-р Теодора Богданова и Огнян Лулев от „Музеен център” - Созопол, бе открита част от монументална сграда. Градежът е ордерен, оформен с варовикови блокове с висока степен на запазеност. Широчината на зидовете е около 1,2 м., които са допълнително укрепени със сантрачна система. В силуета на западната фасада личат конструктивни елементи (контрафорси), съобразени с наклона на терена. Разстоянието между тях е 5 м., което определя до голяма степен мащаба на сградата – между петнадесет и тридесет метра по надлъжната ѝ ос.

Южно от нея се намира, превърналата се в „градска легенда” – „Горуно Трипа” - (Свинска дупка), през която се счита, че римляните проникнали отвъд градските стени на Аполония и я превзели. Въпросният засводен отвор – вероятно римски канал е изобразен на една картина на местния художник Яни Хрисопулос от началото на XX век и е твърде вероятно да е свързан с архитектурата на новоразкритата археологическа структура.

Срадата се датира с няколко бронзови монети и червенолакова керамика от края на I – началото на II век. Най-вероятно е двуетажна и има стопански и търговски функции. Подобни сгради в римската архитектура, известни с термина „хореум” се изграждат на обществени места, където се развива активна търговска дейност. В случая това е Созополското пристанище, което продължава да има важна роля Западнопонтийската търговия.

Новоразкритите архитектурни останки предоставят нова информация за историята на града и ще бъдат изцяло съхранени в автентичен им вид в обема на новостроящото се на това място заведение.

Новоразкрит участък в периферията на античния некропол на Аполония (V – III век пр. Хр.) в местността „Калфата”

На място на старият кантон на Пътно управление Бургас в частен имот, под ръководството на д-р Росица Христова в началото на месец ноември се проведоха спасителни археологически проучвания. Регистриран и изцяло е проучен некрополен участък в който са открити 12 гроба, датирани с материали от края на втора – трета четвърт на IV век пр. Хр. Погребенията са извършени в обикновени гробни ями чрез инхумация или кремация. Регистрирани са скелетни останки на 11 деца и един възрастен индивид, вероятно от женски пол.

Гробните дарове са богати и изключително разнообразни. Сред тях най-ценните са червенофигурен кратер, лекити за благовония и антични чаши. Открита е и бронзова монета на Аполония. Находките дават основание на изследователите да предполагат, че на това място е организиран участък за детски погребения.

Възрастта на индивидите е между две и седем години, като два от тях са в неонатална възраст. Няколко керамични фрагмента и част от скарабоид с изображения в негатив на полумитични същества, определят ранната граница на комплекса – трета четвърт на V век пр. Хр.

Тези предположения се потвърдиха при разкопките на съседния от юг имот, които се провеждат и в момента под ръководството на доц. д-р Кръстина Панайотова. Видната изследователката на Античния некропол на Аполония, разкри няколко гроба, датирани с находки от V век пр. Хр. Най-късният гроб от които датира през Римската епоха – II – III век.

Проучени са 5 гроба, най-ранният от които се датира във втората половина на V в. пр. Хр, а най-късният се отнася към  Римският период от историята на Аполония Понтийска (дн. Созопол) II - III в. сл. Хр.

Преобладава ритуала инхумация, засвидетелстван при четири от откритите гробове. Скелетите са положени по гръб с ориентация – глава на изток в обикновени гробни ями, три от които са оградени са оградени с ломени камъни и варовикови блокчета. Един от гробовете е покрит със стреховидно разположено керемидено покритие, като в последствие е бил затрупан с дребни ломени  камъни.

Сред откритите гробни дарове преобладават съдовете за благовония ( белогрундови лекити, алабастрон и унгвентарий). Изключително интересни са находките от астрагалоси (ашици), регистрирани в гробовете в гробовете датирани през класическата епоха. Те свидетелстват за занимателни или хазартни игри от това време. 

Някои от откритите астрагалоси са обработени и маркирани с букви от древногръцката азбука, които представляват цифрени символи за резултата от тази забавна игра. Инвентарът на римският гроб, който по-скоро е изненада, като откритите  за тази зона, включва съдове за вино – чаша, кана и еднофитилна лампа с релефна украса ( изображение на овен), който би могъл да се датира през раннохристиянският период.

Финалът на археологическите проучвания за 2019 г. бе проведен в изключителна важна за резервата „Старинен Созопол” територия – „Провлака”, свързващ Созополския полустров с континента. Първите мащабни археологически проучвания в тази зона са извършени през 1949 г. Още тогава на това място е регистриран некропол от елинистически, римски и ранновизантийски периоди. Територията има изключително важно значение за сухоземните комуникации на града  през историческото му развитие.

В края на 2019 г. след като теренът вече е частна собственост, спасителните археологическите проучвания в тази зона са отново възобновени. Това даде възможност на изследователския екип под ръководството на д-р Светла Петрова и Димитър Недев, да актуализират и обобщят резултатите от предишните изследвания. През месеците ноември-декември в непосредствена близост до сградата на Общината, са разкрити нови 55 гробни съоръжения. В девет от тях е засвидетелстван християнски погребален обряд и се датират раннохристиянският период (IV – V век), а 46 от погребенията са езически. Само едно от тях датира през елинистическия период (III век пр. Хр.), като останалите са от Ранноримската епоха (I – III век).

Християнските гробове се разкриват в контекста на римски езически некропол,  което е доказателство за религиозна толерантност през този ранен период. Това обстоятелство по археологически път доказва ранното и безконфликтно проникване на християнските идеи в Аполония. Съществуването на едно и също място на езически и християнски некропол, потвърждава историческите свидетелства, че Аполония е една от най-ранните християнски общини по Западното Черноморие. При гробовете от езическия период преобладава трупополагането в обикновени гробни ями, но се среща и ритуала кремация. В повечето от тях е открит гробен инвентар, свързан с вярванията за отвъдното. Най-интересните находки, датирани през II – III век са стъклени балсамарии, монети, керамични съдове, някои от които с релефна декорация. В два от стъклените балсамарии са открити запазени субстанции с органичен произход (течност с виолетов цвят – вероятно парфюм и кристализирал балсам с който са помазвали мъртвите). Засвидетелстван е и ритуала „Харонов обол”, при който в устата на мъртвия се поставя монета с която да плати на лодкаря Харон, преминаването през реката Стикс в отвъдно царство. Тридесет процента от погребаните индивиди са на деца, единадесет от които в неонатална възраст. Това свидетелства за високата детска смъртност- обичайна за епохата.

Интересните находки и високата концентрация на археологически структури дава основание на проучвателите да очакват интересни и сензационни открития през 2020 г.