Своята повест "Жажда" в Бургас представи един от най-обичаните и популярни съвременни български писатели - Захари Карабашлиев. Публиката го очакваше в Прим Арт Център - най-новото пространство за култура и изкуство на Бургас, намерило своето място в старинна бургаска къща на ул. "Княз Ал. Батенберг" 12. Срещата бе част от събитията в последния ден на Фестивал на изкуствата Порт Прим Арт Фест, който Гранд Хотел и СПА Приморец организира за трета поредна година с подкрепата на община Бургас.
"Благодаря ви от сърце, че сте тук. Благодаря и на Порт Прим Арт Фест и Гранд Хотел и СПА Приморец. Радвам се, че сме заедно. Морето ни събира" - обърна се към присъстващите Захари Карабашлиев. "Днес, 5 октомври, е Денят на учителя. Ако сред вас има педагози, честит празник! Като дете бях един от тези, които постоянно четяха в часовете по литература. Окуражаваше ме другаря Гавазов. Тогава за пръв път изпитах удоволствие от това, да предадеш думи писани от някой друг на хора, които за първи път ги чуват - моите съученици" - сподели той.
После разказва за "Жажда". Повод за книгата е Спас Карафезов. С него главният редактор на издателство "Сиела" се запознава по телефона, през 2014 г. Г-н Карафезов му звъни с молба - да му изпрати книгите си в pdf формат, за да може да ги обработи с помощта на специална програма - и да ги слуша, защото не вижда и няма как да ги прочете сам. Заговарят се. В разговора изкачат имената на Радичков, Талев, които Спас Карафезов споделя, че лично познава. Оказва се, че е на 85 години, председател е на Национално читалище „Луи Брайл“ - и историята му е повече от необикновена. Именно тя, отлежава следващите години в мислоема на Захари Карабашлиев, за да се появи в един момент "Жажда". "При мен е така" - казва той - "нещата отлежават дълго". Премиерата е на 5 декември 2018 г. в Младежки театър в столицата. Започва с приглушени светлини, песента на морето и един глас, който казва: „На 18 години, 3 месеца и 2 дни загубих зрението си." После, всичко е история от живия живот, която ви очаква на страниците на книгата. В нея, ще откриете и любимият отговор на г-н Карафезов на въпроса „как сте“ – „Живко-здравков-веселков-щастливков!“ – безбрежно море, изгубен бряг и простичка изконна жажда.
„Това е един от най-четящите и виждащи хора, които познавам“ – споделя Захари Карабашлиев за Спас Карафезов. „Много хора ми звъннаха след прочитане на книгата, да ми споделят, че са опитали да плуват със затворени очи – и са изгубили ориентация.“
Разказва и за впечатляващото синхронно графично оформление на книгата. "Исках „Жажда“ да е една от онези книги, които можеш да разглеждаш. Затова, помолих художника Дамян Дамянов да създаде за нея подходящи илюстрации. Исках да се върна към традициите. Повечето от книгите някога, бяха с чудесни илюстрации". Мисли в тази посока споделя и творческият директор и куратор на Порт Прим Арт Фест - художникът Стефан Божков: "Жажда" е книга-албум. Едно от малкото съвременни четива с илюстрации. Акварелите на Дамян Дамянов помагат на визията, подсилват книгата. Имаме много добри илюстратори, във всички изкуства България има много добри творци" - разказа на публиката в Прим Арт Център той.
Захари Карабашлиев споделя още много – за това, че в САЩ установява, че поради езиковата бариера за пръв път си дава сметка, че обмисля внимателно всичко преди да говори – както и за въпроса, който често си задава: Така ли пиша, че читателят да иска да продължи да разгръща страниците – или, респективно, да гледа следващата сцена от пиесата? От първия ред го гледат и слушат с обич и уважение патронът на ППАФ 2019 Богдана Карадочева; великата Цветана Манева и съпругът ѝ – аристократът на българските кино и театър Явор Милушев.
Следват много подписани книги, усмихната, спокойна публика. В Прим Арт Център гостите на срещата изчакват реда си да разменят няколко думи със Захари Карабашлиев. От стените на старинната бургаска къща ги гледат творбите на петима изключителни български автори: Женя Адамова, Емануела Ковач, Румен Читов, Даниел Мирчев и идеологът на Порт Прим Арт Фест Стефан Божков. Предстои изложбата да бъде официално открита. Столовете изчезват един по един от помещенията на къщата на изкуството, за да направят място за прииждащите още и още гости – които този път ще се движат от стая в стая, ще попиват изкуство и ще го коментират с чаша хубаво вино в ръка – със самите творци и свои приятели.
