С Калина Иванова, представител на новото течение в литературата-приказна реалност, се запознах в социалните мрежи. Разменихме моята книга „Истории по действителни случаи с куче” за нейния фантастичен роман „Да се влюбиш във вещица”. Това е срещана практика в Англия, въпреки че Калина живее и твори в България. Няма да крия, че този вид романи не са по вкуса ми, но заради жеста се насилих да я започна. Изненадата беше голяма. Толкова изящни изрази, на които знаете съм фен открих, та продължих да чета с удоволствие. ,,Да се влюбиш във вещица” е роман за любовта в най - красивата ѝ форма, любов, която изпитвайки към едно човешко същество, те кара да заобичаш целия свят и пожелаеш да го направиш по – добър, а хората по - щастливи. „Сивият град: Преплитане на реалности” получих от Калина като дарение. Той ще Ви накара да се замислите за света, в който живеем и дали той е такъв, какъвто изглежда.
Какви реалности се преплитат в романа?
Открай време имам странното усещане, че трябва да гледаме на света от съвсем различна перспектива, да допуснем съществуването на всички онези невероятни същества от приказките и легендите, на светове, различни от нашия, на други измерения, на пътешествията напред и назад във времето и т.н. Винаги съм извличала неописуемо удоволствие от заиграването с тайнственото и неизвестното.
В книгите си преплитам сънища, фантазии и реалност. Понякога незначителни на глед неща и събития ми дават щури идеи. Най-интересното е, че в последствие се оказва, че имам много точни попадения, за които не съм имала ни най-малка представа, докато пиша. В романа „Сивият град: Преплитане на реалности“ съм заложила идеята, че светът представлява съвкупност от паралелни реалности, които се различават донякъде една от друга и си влияят взаимно. В един момент се оказва, че определени хора имат способността да преминават между тези принципно независими светове. Остава само да ги последваме и да видим какво ще се случи.
Къде читателите могат да намерят твоите фентъзи?
В момента всеки, който желае може да си поръча романите на страницата https://www.facebook.com/veshticalove/. Там ще намерите информация за издадените ми книги, откъси от тях, както и от проектите, по които работя в момента.
Откога пишеш?
Пиша още от ученичка. Бях убедена, че това е призванието ми, но когато станах 18-20 годишна, установих, че дори и добре да го правя, все още нямам какво да кажа с произведенията си. Тогава взех решение да спра, докато не дойде този момент. И той настъпи. Преди около четири – пет години отново ме обхвана непреодолимо желание да творя. Разбира се веднага се снабдих с хубава тетрадка и химикал. Вече имах какво да разкажа. Постарах се да опиша света такъв, какъвто го виждам аз, по забавен и увлекателен начин, защото насладата от книгите е също толкова важна, колкото и посланията които носят.
Защо избра фантастиката? Тя не е ли свързана с много труд, познания по астрология, история, география, ровене в научни факти?
Не съм я избирала. Тя избра мен. Аз вярвам в неограничените човешки възможности. Първоначално започнах да пиша една история за преобразяването. Работното ѝ заглавие беше „Неочаквани трансформации“. Обичам да превръщам обикновените хора в необикновени. В процеса на работа неусетно вплетох идеята за синхроничността и съвпаденията. Бях я преполовила, когато при едно от моите нощни пътешествия се озовах пред прелестна червенокоса магьосница, разресваща косите си в чудна градина.
Тя се превърна в героиня на романа „Да се влюбиш във вещица“. Вдъхновението беше толкова силно, че изоставих първата книга наполовина и се захванах с новата. В последствие се оказа, че съм написала вълшебна приказка за възрастни, спазвайки интуитивно всички нейни правила, без дори да знам, че съществуват. Разбира се, когато се намесят магията и провиждането в бъдещето, няма как да не навлезем в безкрайното поле на фентъзито.
Двете с теб знаем, че най-лесно е да напишеш книга. После започва ходенето по мъките. Защо е трудно да убедим хората да ни четат? Какви книги според теб купува българинът?
Преди да се захвана отново с писането бях убедена, че все по-малко хора четат книги. Изненадах се приятно, разбирайки колко съм грешала в това отношение. Оказа се, че има изключително много запалени любители на книгите. Съвсем непознати хора са ме трогвали дълбоко с отношението си и уважението към писателския труд. Имала съм случаи, когато по няколко души от едно семейство си купуват мой роман. Много от читателите ми неусетно се превръщат в мои приятели. Хората всъщност четат и са отворени към новото. Трудностите на един тепърва прохождащ автор е липсата на възможност да достигне до потенциалните си читатели.
Официалните медии неглижират почти всички събития на неизвестни автори. Пари за реклама няма. Остава единствено популяризирането през социалните мрежи, но и там то е изключително затруднено, поради безброй ограничения, наложени както от самите мрежи, така и от групите. Според мен българинът купува книги, които са го заинтригували по някакъв начин – чел е други произведения от същия автор, по препоръки в читателските групи или от свои познати. Разбира се всеки си има любими автори или жанрове.
Навярно познаваш Иво Христов - изгряващата звезда във фантастиката, който пише за да спонсорира лечението си, а майка му прави коледни играчки. Момчето е издало осем романа и има четири мозъчни операции. Къде са меценатите, министерството на културата, изобщо помага ли някой на младите автори?
Възхищавам се на това момче и майка му! Изключителна сила, воля и талант! В България за жалост всеки е оставен сам на себе си. Каквото и да прави човек се налага да го прави въпреки всичко. Темата е много наболяла. Цялата система е сбъркана. Липсва каквато и да е грижа за болните хора, а за подкрепа на млади автори от държавни институции едва ли можем да говорим.
А на авторите изобщо?
Поне аз не съм ставала свидетел на подобна подкрепа. Разбира се това са лично мои наблюдения. Надявам се да греша!
Не, не грешиш. Какво мислиш за анонимните конкурси, където най- лесно се крадат идеи?
Смятам, че ако на един автор му се налага да краде идеи, за да напише нещо, то той се е отдалечил много от истинската си същност и дълбоката интуиция, които са в основата на всяко произведение. Авторът не е нищо по-различно от канал за предаване на информация от онова безкрайно информационно поле, което ни заобикаля. Който има достъп до него, няма нужда да краде от друг, понеже идеите и прозренията са повече, отколкото би могъл да развие. Освен това по време на самото писане на произведението връзката с първоизточника трябва да се поддържа жива, а това е невъзможно да стане, ако не е съществувала първоначално.
Свидетели сме на преписване на цели книги и книги издавани с чужди имена. Защитени ли са авторските права в България?
Не съм се замисляла по въпроса, но това е меко казано грозно. Самият акт на писане предполага изява на дълбоката индивидуалност на автора. Индивидуалността е едно от най-ценните притежания на всеки човек. Всички ние сме тук на тази земя, за да оставим своя уникален отпечатък, да прокараме пътека през пустошта, да нарисуваме своята картина, да напишем своя роман, да създадем своята градина или да опечем своя уникален сладкиш. Отношението към творенията ни много напомня на отношението към собствените ни деца.
Продължаваш ли да пишеш?
Разбира се! В момента работя върху две книги едновременно. Захванах се с втора част на „Сивият град“, но по Коледа ме споходи вдъхновението за един нов проект – книга с магически разкази, докосващи се до чудото, с работно заглавие „Коледни истории“. Забавлявам се много, докато пиша. Дори публикувам части от новите си проекти в мрежата, понеже държа на обратната връзка. Няма нищо по-показателно за това дали един автор е на прав път от спонтанните реакции на читателите.
Време е да ви представя авторката Калина Иванова:
Отраснах в едно малко крайдунавско градче - Белене. Откакто се помня съм омагьосана от света на книгите. До края на трети клас бях изчела всички възможни приказки и тъкмо бях започнала да изпадам в безтегловност, когато открих съкровищата създадени от Карл Май, Майн Рид, Марк Твен и Джек Лондон. Горе-долу по това време разбрах, че обичам да пиша. Само при вида на белия лист се вдъхновявах. Когато пораснах, за изненада на всички около мен, по ред причини се насочих към съвсем различна професия.
По образование съм машинен инженер. Дори работих по специалността си две години. В момента работя в отдел продажби на една известна фирма за производство на керемиди.
Професията ти не е от най - вдъхновяващите. Съчиняваш ли истории по време на работа?
Всъщност работата ми е изключително динамична и интересна. Контактувам с много хора от цялата страна. Както знаеш, идеите могат да те споходят във всеки един момент. Опитвам се да ги запиша веднага с няколко думи, а по-късно на спокойствие ги развивам. Най-често такива ме спохождат нощем. Обикновено не ми се става от леглото, затова си ги повтарям неколкократно. В един момент, когато вече съм убедена, че няма как да ги забравя, заспивам отново, а на сутринта нямам дори най-бегъл спомен за това, което съм мислила през нощта. Все по-вече се убеждавам, че добрите идеи трябва да бъдат записани на момента. Ако не го направя много от тях се връщат отново там, откъдето са дошли.
Толкова си права! Имаше един израз, който горе - долу гласеше: Най – важното за един писател е да има перо, когато му дойде музата. Но също е важно семейството и любимите ти хора да те разбират и подкрепят. Разкажи ми за тях, за вашето ежедневие, за вашите празници
Живеем в град Силистра. Имаме две момчета. Големият ни син е на 18 години, учи в ПМГ. Малкият е на седем и е първокласник. Ежедневието ни не се различава от това на всяко друго семейство. Водим първокласника на рисуване, йога и плуване. Когато времето позволява се разхождаме в Дунавската градина, или до крепостта, а през почивните дни заедно с наши близки си правим еднодневни екскурзии до Шуменското плато, Мадара, или до морето. Тези пътувания ми действат изключително зареждащо. Разбира се така ми остава по-малко време за писане, но от друга страна, когато ме споходи вдъхновението, историите се получават от само себе си. Понякога едва смогвам да ги запиша.
Писателите са хора с много наклонности. Какво друго освен да пишеш обичаш да правиш?
Никога не скучая. Обичам хубавите книги, разходките сред природата и да снимам красиви пейзажи. Обективът ми най-често улавя залезите на река Дунав, които всеки път са неповторими и неописуемо красиви.
Другото ми хоби е приготвянето на пити, баници и други подобни. Самото замесване на тестото ми прилича на свещенодействие, сякаш то е живо и процесът е магически. Даже направих кулинарна страничка и снимам за нея някой от произведенията си. За съжаление често забравям да го направя или се сещам след като сме изяли половината.
А моето хоби, Калина е популяризирането на български книги. Защото съм далеч от Родината за мен те са изключително ценни. Винаги съм твърдяла, че те могат да се съревновават с тези на класиците и съвременните светила в литературата. Ти си откритие за мен. Твоите мъдри сентенции, умели метафори и лекота, с която е написан всеки ред във вълшебната ти нереалност, ме кара да се гордея, че са написани от българка. Желая ти успех!!!
В рубриката "Бургазлии зад граница" с интересни личности ни запознава Нели Арнаудова. Тя е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.
