Нели Арнаудова години наред ни среща със съдбите на българи зад граница, на някои от разказите се смяхме, на други плакахме, а доста пикантерии ни е спестявала от уважение към героите. Сега тези тайни, дълбоко пазени и заплетени във вихъра на въображението й, започват да излизат под формата на роман. Gramofona.com ще публикува части от драматичния сюжет и ще поглъщате парещи откъси от самия процес на създаването му!

Усмихни се на тъгата - роман в две части

Нели Арнаудова

Корицата е дело на Вили Коева - vsyartdesignstudio.com

Вяра не вярваше на никого и в нищо. За нея Бог, любов и добро бяха думи, лишени от съдържание. Имаше златни коси, перфектни форми и красива усмивка, но винаги се мръщеше. Сърдеше се на себе си и на целия свят. Имаше причина. Загуби родителите в автомобилна катастрофа, когато беше на девет години. Затвори се в себе си, отряза косите си и започна да се облича в панталони. Играеше само с момчета и се биеше с всеки, за каквото ѝ щукне.

Баба Райна не можеше да се справи с агресията и проклетията ѝ. Вяра се хранеше насила, ходеше на училище насила, насили се да се ожени...  Боби не беше красавец, но я обичаше такава чепата и се надяваше с добротата  си и с годините да я направи по-нормална за общуване. Близнаците се родиха, тя ги гледаше с  внимание и любов, но отношението към Боби и околните не се промени. Той започна да пие и да ѝ посяга. На Вяра не ѝ трябваше алкохол, за да му отвръща.

Биеха се, замерваха се с каквото им попадне, домът им заприличваше на бойно поле. Навсякъде се сипеха стъкла, парчета от чаши и чинии, любими предмети… Но предвидливо преди това звъняха на някой от тайфата с думите: „Тук става напечено”. Близнаците бяха отвеждани, а те продължаваха.

Ей така, от любов към спорта.  Боби се умори. Тази жена не можеше да бъде озаптена нито със секс, нито с бой. Един ден слезе да вземе вестника от пощенската кутия и не се върна. Документите за развод изпрати по куриер и не ги потърси повече. Близнаците и приятелките останаха едничкия смисъл в безсмисления ѝ живот. А сега една от тях не можеше да се пребори за своя.

Следва продължение