Нели Арнаудова години наред ни среща със съдбите на българи зад граница, на някои от разказите се смяхме, на други плакахме, а доста пикантерии ни е спестявала от уважение към героите. Сега тези тайни, дълбоко пазени и заплетени във вихъра на въображението й, започват да излизат под формата на роман. Gramofona.com ще публикува части от драматичния сюжет и ще поглъщате парещи откъси от самия процес на създаването му!
Усмихни се на тъгата - роман в две части
Нели Арнаудова
Корицата е дело на Вили Коева - vsyartdesignstudio.com
Събуди се и тихо се извърна към Него. Той спеше по гръб, разпилял къдриците си на възглавницата. Изхлузи се лекичко, за да не го събуди. Огледа набързо стаята, вечерта не ѝ бе останало време за това. Бяла спалня, бял скрин с извити тумбести крака. Огледален гардероб и огледала на целия таван. Стори ѝ се странно, но може би това е дизайнерска приумица. Имаше още един диван в крещящо зелено и на пода зелен мокет с оранжеви, сини и виолетови кръгове. Смело съчетание за психиатър.
Реши, че няма да си разваля настроението с ненужни въпроси. Излезе на терасата и разбра, че това е невъзможно. Навън се раждаше прекрасен ден. Слънцето огряваше морето. То блестеше на седефени люспици и закачливо гонеше по някоя вълна. Ранобудни хора тичаха по плажа, разхождаха се по алеите, или пиеха сутрешното си кафе. Въздухът ухаеше на окосена трева и отново на море - най-очарователния аромат на света.
Седеше с крака върху масата и спрягаше глаголи. Когато беше превъзбудена или изплашена, това я връщаше в нормалното ѝ състояние.
Аз чакам
Ти чакаш
Той
Тя
То
чакат
Ние чакаме
Вие чакате
Те чакат
- Защо си станала толкова рано? - Той се появи с доброто си настроение.
- Наспах се, виж каква приятна утрин! – Ева отвърна на целувката му.
- Виждам… Направих чай и препечени филийки да закусим. Харесвам червената ти коса и луничките. За косата зная, че е естествена, а луничките сама ли си ги отглеждаш? – седна до нея.
- Не, те вървят в комплект с косата. Като бях малка, ми казваха Червената Соня, имаше такъв филм. Но на Вяра не ѝ харесваше, искаше да ни наричат Белоснежка и Червенорозка, от някаква детска приказка… И се наложи да поступа някои, докато се научат.
- Кога ще ме запознаеш с приятелките си?
- Ако трябва да съм честна, никога. Ще поискат да станат част от връзката ни. А аз те искам само за себе си! - Думите се изплъзнаха от устата ѝ.
- Страхуваш се да не ме харесат?
- Не, ще искам да те харесат! Страхувам се да не започна да ревнувам… - Ева прехапа устни.
- Няма, аз няма да ти дам повод... – От него звучеше многообещаващо.
- Те също, но ревността е страх да не загубиш някого.
Напълниха чашите с чай, подправен с любов и отпиха с удоволствие. Денят премина между завивките с малки междучасия за обяд и релакс във ваната. Обеща ѝ вечерта да се почувства специална и се постара да я подготви за това.
