Нели Арнаудова години наред ни среща със съдбите на българи зад граница, на някои от разказите се смяхме, на други плакахме, а доста пикантерии ни е спестявала от уважение към героите. Сега тези тайни, дълбоко пазени и заплетени във вихъра на въображението й, започват да излизат под формата на роман. Gramofona.com ще публикува части от драматичния сюжет и ще поглъщате парещи откъси от самия процес на създаването му!
Усмихни се на тъгата - роман в две части
Нели Арнаудова
Корицата е дело на Вили Коева - vsyartdesignstudio.com
Глава 6
Цял ден главата на Ева се пръскаше, но това ѝ вършеше работа, защото не можеше да мисли за поканата му. Машинално отвори гардероба и извади червената рокля на Армани, подарък от Винченцо. Беше с гол гръб и се носеше задължително без сутиен. Много удобно, малко еротично. Обу сандалети с нисък ток, за да не изглежда прекалено официална. Добави малък плик с дълъг синджир и повика такси.
Кооперацията беше от новото модерно строителство и само пътят я делеше от Морската градина. Извади телефона, още веднъж прочете адреса и се качи в асансьора. Пое въздух пред масивната врата и тя се отвори, преди да позвъни. Той я издърпа вътре и я целуна.
- Леле, изглеждаш страхотно! Голям съм късметлия с мацка като теб! Приличаш на актриса…
- Да, само капелата ми липсва … И ти не си за изхвърляне. Ризка и панталонче с ръб… На бар ли ще ходим ? - Ева сияеше.
- Барът е тук. Ела, ще ти налея!
Апартаментът беше луксозен, но не с онази крещяща екстравагантност на модерните мебели, а с премерената дизайнерска намеса. Кухня в слонова кост, плотове и остров в черен мрамор. Високи табуретки в жълт брокат и нисък лампион с бели и черни опали.
Наля шампанско във фин кристал и добави лед. Поведе я към стая, която ѝ заприлича на тронна зала. Седнаха на кресла с червен плюш и масивни облегалки. На елипсовидна масичка с позлатени орнаменти имаше сребърна фруктиера с плодове. Запали свещи с ароматни масла и ѝ подаде парченце кокос. Пламъците рисуваха причудливи сенки по стените, а шампанското ги гъделичкаше.
- Ела да ти се порадвам малко!
Не го остави да чака повече. Разкопча ризата му, свали роклята си и седна в него. Бавно, бързо, до край… Целуваше го, милваше го, притискаше гърдите си в неговите и продължаваше с тласъците нагоре, надолу… Стискаше дръжките на креслото съсредоточено и не смееше да отрони стон, но се наслаждаваше на неговите стенания. Върнаха се в действителността в момента, когато силите им ги напуснаха.
- Ти днес направо ме изуми !..
- Знаеш, че не обичам да правим разбор. – Караше я да се чувства неловко.
- Казал съм ти, че не трябва да се срамуваш. Когато жената изпитва няколко оргазма, мъжът се чувства като Бог. Ела да ти покажа спалнята, има тераса с изглед към брега… - не я остави да се наметне.
Зад тежките завеси на спалнята се виждаше огромна веранда. Небето беше синьочерно. Бризът миваше листата на дърветата и носеше оня вълшебен мирис на море, който тя обожаваше от дете. Стояха, хванати за ръце - голи и щастливи. Ева искаше да остане в този миг.
